Posted on May 27, 2010 by Александър Крумов in марКетинг
Има и предприемчиви ресторантьори обърнати към доброто изкарване на своите клиенти. Неслучайно всеки път, като ходя в Бургас посещавам поне едно от следните кафета: Silver, Broadway или Cocktails & Dreams. Защо ли? Ами заради например, промоции като :
Отдавна искам да ги похваля тия хора, ама все го отлагах. Листовката е стара и най-вероятно крайна неактуална, но показва нагледно част от отношението към потребителите на изброените заведения, които са ми казвали, че имат един и същ собственик. Промоцииките (веднъж с два коктейла ни подариха 10 шота безплатно ) са едно на ръка. Обслужващият персонал и изключително дисциплиниран, почти винаги усмихнат и не закръглят сметката. Качеството на напитките също е такова, каквото трябва да е. Истинско мохито, куба либре и т.н., винаги в бая големи чаши Въобще евала! Доволните клиенти са най-добрата реклама за едно заведение и който трябва се е усетил. Фактът, че изписах тези редове така хвалебствено подсказва колко съм бил впечатлен на фона на общата ХоРеКа картина. Довечера ще сънувам коктейлчета на площада в Бургас…
Posted on May 20, 2010 by Александър Крумов in марКетинг
Очевидно съм кът с времето и ще е така още повече от месец. Затова минавам в крайно лаконичен формат. Ако пишете в коментарите повечко няма хич да ви се сърдя.
Днешния експонат в колекцията култови промоции е… тоалетна хартия, не бе кухненско руло, ама не какво да е, а +10 къса. Интересно ми е това колко е като процент…ами 10%. Та се чудя реално кой вариант на представяне е по-удачният в случая - процентен или в брой късове. Аз залагам за процентите, а ти?
Posted on April 1, 2010 by Александър Крумов in реKлама
Телекомът името си мени, но нрава никога. Промоцията на vivacom net и нейната реклама доказват първото изречение с пълна сила. Нека се полюбуваме на промо-клипчето и да видим какво обещава:
Първо една забележка, която е важна - рекламата явно е насочена към пълни интернет инвалиди, тъй като изброените предимства на виваком нет биха били просто смешни за един средно интелегентен интернет потребител. А невероятният пакет виваком нет старт съдържа следните пет изсмукани от пръстите конкурентни предимства:
1. Безплатен рутър! Уоу, каква революция. Нищо не им струва както се казва, а къде по-малки интернет доставчици раздават рутъри от доста време и то без да ти замазват очите така шумно.
2. Достъп до 4fun.bg. Не мога да го коментирам реално самия сайт, защото достъпът е ограничен само за абонати на виваком, но пък неактивните бутони под формата на пазарски колички подсказват на къде бият нещата. Доста слабо конкурентно предимство, при положение че торентите все още не са ги закрили, а и те не са особено сложни за опериране.
3. Денонощна подръжка - има не малко квартални доставчици, които я осигуряват. Велико попадение, бтк!
4. Антивирусна програма, която виваком описват в сайта си, като “една от най-известните и надеждни антивирусни програми”. Тази програма се оказва неизвестната в сравнително продължителното ми висене по компютри Dr.WEB (която реално става платена в даден момент). WTF? Интересно е как в клипа се иползва зеленото на NOD32 и кръгът от логото на наистина известната и качествена анти-вирусна програма, който е претърпял лека промяна в начина оцветяване.
5. Обещанието за приобщаване към най-голямата Интернет мрежа в България. Поредната уловка. Който и да ти достави интернета все ще си част от най-голямата мрежа и то в световен план.
6. 10 лв/месец - “Посочените промоционални цени важат за първите 3 месеца при сключване на 1-годишен договор и за първите 6 при 2-годишен договор.” А иначе нормалната цена на безсрочен договор е 25 лв./месец, срещу която получвате максимална скорост на download 6 Mbps и максимална скорост на upload 512 Kbps. За сравнение един реален качествен локален интернет доставчик предлага за същата цена максимална скорост на download 30 Mbps и максимална скорост на upload 20 Мbps (BG) и 5 Мbps (INT).
Ако се загледате в клипа виждате как скоростта на връзката се премълчава, както и наличието на срочен договор за постигане на показаната цена. Не са си направили труда да сложат един прелитащ надпис даже. А после потребителят бил цар! Да бе, да! Важното е да го оплетеш в мрежата си, да удари подписа и после да живее в заблуда, че получил нещо качествено и ценно, докато някой младеж не му отвори очите, че са го прецакали.
Posted on January 11, 2010 by Александър Крумов in реKлама
Една реклама, която исках да похваля преди не знам вече колко месеца. Най-накрая се добрах до нея. “22% отстъпка за налични автомобили” е промоция, която отдавна мина, но пък копито на рекламата си остава все така свежо, оригинално и евтино, като изпълнение. Няма смисъл да излизам с проникновени анализи и тълкувания. Реклами, като тази поддържат вярата ми в БГ рекламните агенции. От нищо нещо са направили от New Moment New Ideas, а най-якият момент в рекламата е на 17-тата секунда
Posted on November 27, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
А то пък бива да са стиснати в Kraft, ама чак толкова :)… Промоцията с ваучерите (извинете чековете) в шоколадовите бонбониери Suchard на стойност цели 2 (ДВА) лева е интересно решение. Да са бонбони “Сезони” или някаква друга “долна” марка бонбони става, ама Suchard не си ги представях като евтина марка, че да дава евтини промонагради. Цената на повечето вкусове на малките бонбониери е около 3.20 лева, което уж трябва да направи ваучера от 2-та лева парично сравним с цената на цялата кутия. Това несъмнено е така, но дали стойността е реално значима за потребителя? Може и да е така. Парите са си пари в наши дни, дори и да са малко. Промоетикета на бонбониерите е така структуриран, че да натъртва на номинала на ваучера и думата промоция. Диагоналният надпис, че печелившите кутии са едва 40 000 го има, но е по-труден за възприемане. За влиянието на словореда спрямо възприемането на промотекста е излишно да ви обяснявам. Ефектът от промоцията всъщност може да е доста добър, ако потребителите повярват, че имат реален шанс за лесни пари. Със сигурност ще има и добър процент, които въобще не възприемат, че не става въпрос за кеш, а за т.нар. чек, който си е прост ваучер за храна - може на Cheque de Jeuner просто да са им хартисали чекове с номинал 2 лева. В общи линии хем пропагандираната стойност на подаръка е крайно мижава, хем е така комуникирана, че да може забързания в магазина потребител да захапе лесно стръвта, че в кутията го чакат две левчета за утрешното кафе. Егати, накрая излиза, че не само са стиснати в Kraft, ами са и супер находчиви, ама то тези неща май вървят твърде често в пакет. Пожелавам им успех!
Posted on July 27, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Продължавам на промо тематика с “Играта на водата” - лятната код-промоция на “Девин”.
Първата ми реакция беше: “Абе тия луди ли са да сложат кода на толкова лесно място, всеки може да участва и да проиграе кода.” Разбира се, от “Девин” не са луди, а както се оказва след прочитане на 7 страници общи условия, девинци са хитро племе. Оказва се, че един код може да участва колкото пъти си иска, ако се изпраща от различни мобилни номера. Така всички потребители, които са готови да се охарчат със SMS-и, WAP или да си оползотворяват времето, регистрирайки се на сайта на промоцията, ще са щастливи. От “Девин” пък на драго сърце ще им вземат парите. Премълчаването на факта, че кодовете са за многократно ползване (ако го има в ниско летящия надпис, извинете) в ТВ клипа е малко нож с две остриета. Фактът, че за телефоните трябва да изпратиш 3 или 5 кода логично е пропуснат. За 7-те странички pdf е оставено и изречението “Играта не е обвързана с покупка.”. Всичко изглежда крайно премислено, за което ги поздравявам. Доста оптимистично съм настроен за финансовите ефекти от тази промоция. Само хората да не се отдръпнат, поради незнание, че един код може да участва много пъти. Хубавото е, че ако пратиш SMS (по правилния начин, защото и това е премислено да не е твърде просто) няма как да се получи невалидна регистрация, защото кода си върви заедно с GSM номера от който е активиран. SMS-ите са привидно евтини (ок. 30ст.), но пък за хай-тек наградите трябват поне три.
Posted on July 21, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Снимка от проекто-промоцията "Наточете се на точки"
В жестоките времена на т.нар. криза ключовата дума е промоция. Последната идва под всякаква форма, размери и механизъм. Някои компании раздават символични гратиси, други, като Philips раздават “сложни” гратиси в промоцията “Наточете се за точки”. В течащата в момента промоция на холандците потребителят трябва да закупи стоки на марката за поне 200 лева, за да стигне до първи подарък - сешоарче. Той се развнява на 20 промо точки, като всяка от тях е резултат от 10 лева покупка. Механизмът за участие на закупилите Philips е дълъг половин страница и съдържа регистрации на една купчина идентификационни номера, талони, създаване на профил на интернет страницата на промоцията и пр. Въобще относително сложна работа, предвид че говорим за електроуреди, а не леки коли. Купувачът трябва да полага допълнителни усилия, за да се докопа до наградите. Големите от тях пък са с такава точкова равностойност, че това лято трябва да имаш доста пари за харчене или доста липсващи, или плачещи за смяна електроуреди. По-груби изчисления на база настоящи цени в сайта на Technomarket наградите се развняват на ок. 10% отстъпка обърната в уреди. Така за 20 точки (200 лева похарчени) получавате сешоар за 25лв., а за похарчени 5 000 лева или 500 точки получавате LCD телевизорче за 419 лв. или прахосмукачка с цена 439лв. Няма смисъл да обяснявам колко благоприятно би се отразила промоцията (ако зариби достатъчно много хора) на стокооборота на Philips. Разбира се остава въпроса доколко подобен награден фонд може да накара хората да пазаруват до скъсване на портфейлите само за да се докопат до ръчен пасатор след 1 000 похарчени лева. Купуването на електроуреди с цена 400-500 лева и нагоре е планирана покупка с голямо влияние върху личния бюджет на средностатистическия българин. На всичко отгоре офертите са страшно разнообразни и често продукт със значително по ниска цена се справя със задачите си толкова добре колкото и по-скъпия си конкурент. В противовес на тази теория идва мантрата, че по-скъпото е по-качествено и дълготрайно, а Philips e марка с имидж по-силен от този на повечето й конкуренти. Не съм запознат с комуникацията на промоцията в магазина, но със сигурност ще има “подлъгани” от възможността да вземат нещо гратис. Очаквам много от тях да си загубят талоните, забравят да се регистрират или просто да нямат интернет или нещо от сорта. Това е и най-хитрия момент в промоцията. Според мен редовият потребител обича да има усещане за възможна печалба, но твърде често не иска да се понапъне, за да я докопа, особено когато организаторът на промоцията се е постарал да е относително сложно. В криза обаче, потребителят мени поведението си по доста кофти начин. Емоциите остават на заден план и отпред лъсва цената. От Philips трябва да се молят това да важи много повече за кренвиршите, отколкото за електроуредите.
Posted on June 22, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
На Park Live Fail може спокойно да се преименува първото издание на Park Live Fest. Като цяло този пост повече приляга на Fail Blog или Как не се…, заради почти пълния маркетингов провал на организаторите. Кофти избор на време, подвеждаща информация на официалния сайт, къса програма по странно време от денонощието (което най-вероятно доведе до слаба консумация на RedBull, чиято цена девалвира до 2 лева!!!). За капак смелчаците, които си купиха билет на входа в последната вечер бяха посрещнати с цена от 40 лева за вечерта. А трябваше да е 35. Изглежда прумутьорите бяха решили да спасяват приходите по най-жалкия възможен начин. Тъй като си бяха въобразили, че правят истински фестивал, те бяха забранили използването на тридневните билети от повече от един човек. Поради това правило в четвъртък например на събитието не отидоха двама мои приятели, които нямаше да седят на една минерална вода цяла вечер, ноо нейсе. Въобще организаторите си бяха повярвали много преди да убедят потребителите да им повярват. Така посещаемостта беше доста слаба, а през голяма част от времето хората дремеха отегчено из тревните площи. Издънките не свършват с това. Звукът не беше на нужното ниво особено при изпълненията на Roots Manuva и Lamb. За щастие на влезлите в кошарката, наречена колодрум, изпълнители, като Lamb, Plaid, а и както дочувам Tricky успяха да смекчат горчивия привкус. Често явление беше, да излезе някой да ми обяснява как ще бъде в Ялта и затова няма да се престарава в парка. Информация, като кой свири в момента се получаваше след сериозен сондаж сред околните излежаващи се, а за визуализация на изпълненията трябваше да се грижат самите изпълнители. Подочух и за разни издънчици с акредитациите на медиините партньори, ама за това някой друг ще разкаже. Въобще PLFail се превърна в добър пример за добра идея и кофти изпълнение. Жалко…
P.S. Евала на Lamb и Plaid, че спасиха последната вечер с брилянтните си изпълнения!
Posted on April 28, 2009 by Александър Крумов in реKлама
Седмицата започвам с една, леко дразнеща (не само за мен, надявам се) реклама.
Моля, ако някой не е съгласен, че акцентът върху падащата челюст идва в повече, да се отбележи в коментарите. Да, знам, че е целенасочено и прочие, но е нелицеприятно, излишно неестествено и откровено тъпо. Хубавото е, че таргетът ме подкрепя. Иначе предлагането на бюджетни решения по време на криза е логичен ход, от който е трудно да се избяга. Сега вече всеки може да напълни гащите със само една монета.
Posted on April 6, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Голи мъжки (френски при това) задни части, състезание със времето и аржентински пейзажи са част от характеристиките на рекламата на VISA, която се върти в родния ефир от няколко седмици. Клипчето само по себе си не е лошо, ама никак. Забързано действие и динамика, които пряко комуникират с едно от основните свойства на банковите карти, а именно мигновената безкешова транзакция. То е малко лъжливо това усещане предвид бавните POS системи в България и често неквалифицираните продавачи, но лошо няма - може пък някой ден и тук да стaва всичко бързо, като на други места. Като цяло рекламата е колоритна и добре фокусирана върху неоспоримото удобство, което носят карти от ранга на VISA и Master Card. Освен това многократната смяна на местата на покупка нагледно показва универсалността на банковите карти - от пилешка кълка до брачна халка.
Гореописаната рекламна кампания е пряко свързана с актуалната промоция на VISA, според която всеки ден в продължение на 61 дни, компанията ще дава три награди от по 400 лева, като за да участват картодържателите трябва да направят покупка през POS терминал със своите карти. Чудесно звучи, но защо въпросната промоция не се споменава в рекламата си остава загадка. Отчасти това би трябвало да ограничи самоцелните транзакции с цел включване в жребия за парите, но пък така може се намали броят на стимулираните да пазаруват с картите си. Предполагам от VISA са си направили добре сметката. Неспоменаването на промото в ТВ рекламата прави посланието й по-широкообхватно, имиджово, а не вързано към конкретната промоция. От друга страна разтръбяването може пък да стимулира издаването на повече карти. Доста многопластова дилема ми се получи. Добре, че не са ме чакали мен да я решавам.
Промото на VISA е хубава идея и от една друга страна. В тези времена на “спечено” потребление кампания, която го стимулира с чиста пара е добра новина за всички търговци, които приемат кредитните и дебитни карти. Да, може да има хора, които ще дават пари така или иначе и просто няма да го направят в брой, но все пак трябва да сме оптимисти… поне за малко.
А ето го и батко. Историята разказва, че той се озовал гол в пустинята след тежко ергенско парти, което би трябвало да обясни и стръвнишкия поглед, който голият, вече облечен, хвърля на подсмиващите се приятелчета в църквата. В този ред на мисли младоженецът е не само прецакан от приятелите си, ами го чака съпруга за цял живот и… покриване на вноски по кредитната карта след един скъпичък джогинг. Въобще едно лъжливо щастливо начало на семейния живот
) са едно на ръка. Обслужващият персонал и изключително дисциплиниран, почти винаги усмихнат и не закръглят сметката. Качеството на напитките също е такова, каквото трябва да е. Истинско мохито, куба либре и т.н., винаги в бая големи чаши 
