По принцип винаги съм бил скептичен към маркетинг способностите на фирмите, които имат ЕТ в името си, но едни биквитки с кувертюр за 1,5 лв от кварталния магазин ме убедиха, че има надежда и то немалка. Представям ви Брилянтини на “Латев и Co” ET
Не казвам, че дизайнът е перфектен, но е направен с внимание, а и продуктът хич не е лош за парите си (силно препоръчвам черешовия вариант). Цената е сравнително ниска, а външният вид е изключително приятен за окото. Печатът е изключително качествен за едно ЕТ и единственото, което мога да кажа на Латев е БРАВО! Таз година ЕТ, догодина АД 
Tweet This Post
От нашето по-хубаво няма, казваше рекламата на ядки “Чипи”. А какво разбирате под “нашето”? Логичният отговор би бил “българското”. Да, ама не. Особено, ако се загледате какво пише на гърба на солетите по нашенски на “Чипи”.
Taка, че ако сте си мислели, че “нашенски” значи “български”, жестоко сте се лъгали - “унгарски” значи. Разбира се, използвайки думата “нашенски” Intersnack не се задължава да произвежда солетите в България. Все пак въпросният случай показва косвено до каква голяма степен производителят е уверен, че потребителите на обръщат внимание на написаното на гърба на опаковката. А и да забележат несъответствието между наименованието на продукта и неговия произход, едва ли се трогват, когато се свикнали с подобни брандинг закачки.
Между другото солетите на “Чипи” имат и един друг забавен елемент в опаковката си. Специалният акцент върху “кристалчетата сол”. Колко оригинално и невиждано досега. Сякаш класическият “Хрус-Хрус” е бил пълен с голи солети в последните не-знам-колко десетилетия от производството си. Но пък некомуникираното предимство понякога не е предимство и “Чипи” се възползва от пропуските на конкуренцията. На всичко отгоре избраната характеристика не е за хвалба в днешните нездравословни времена.
Като бонус мат’риал прилагам гърба на друг продукт с марка “Чипи”, “домашни пържени картофи с вкус на суджук”. Домът им е Самоков… майтап. И те не са български по произход, а чешки. По своята същност продуктът прилича на отпадъчен продукт от производството на редовия чипс - малки супермазни необелени парчета. И за това маркетинга има обяснение, което се е събрало в текста на гърба:
“Обичам да ходя на село при баба. Рядко имам време за това. Всеки път, когато ида тя ми пържи картофи. Докато си бъбрим, баба ги бели, нарязва на шайби и ги пуска в тигана. След минутки те са готови. Хрупкави, тук-таме с останала коричка….” В края на одата за баба се оказва, че домашните картофки на “Чипи” даже са рязани на ръка. Да бе, да!
Наистина ли таргет групата на продукта е толкова наивна или Intersnack смятат, че потребителите ядат картофите с колците? За съжаление второто е по-вероятното обяснение, а и на всичко отгоре е и истина.
Tweet This Post
BBB, не без помощта на DeConi, откриха как да се откроят сред шаренията, която вилнее сред опаковките на натуралните сокове. Как? Ами станаха бели. Колкото просто, толкова и ефективно. Отдавна не си бях купувал натурален сок, а и нямах предпочитания преди да застана пред рафта. Белият картон просто вади очите в морето джънгЪл мотиви. С оглед на постоянно прииждащите изследвания, които казват как решението за покупка все по-често става в точката на продажба, да хващаш окото е повече от важно. Успех на таквизи смели люде!
P.S. BBB още не са си актуализирали сайта и показват стара визия, което малко несериозно.
Tweet This Post
След като изразих ЕГН въжделенията си относно обновяването на овкусените UHT млека “Фибела”, изпитах лично и комуникацията на ребрандирането на ниво опаковка. Идеята със стикер е много свежа и заедно със послaнието на играта с 444 награди може да направи промяната успешна и безболезнена. Само да я нямаше тази история с ЕГН-тата по SMS.
Tweet This Post
Дали е добра идея да напишеш на опаковката на импулсен продукт “Опитай само веднъж”? Дали това привлича клиенти или ги отблъсква, или просто прави производителя да изглежда несериозно в очите на всеки, който види абсурдния призив? Дали въобще мнозинството от хората се заглеждат в слогана на марката?
Tweet This Post
:
Чалга, секс, мигачи, дини и тем подобни димни сигнали. Двете водещи марки мастика, според мен, много добре таргетират своите промоционални усилия. Има обаче един проблем, който далеч не е характерен само за битката между “Карнобатска” и “Пещера” - липсата на диференциация.
Ясно оформеният потребителски профил на двете мастики вижда на рафта в магазина два продукта със сходно цветово оформление на бутилките и може би еднакъв продукт (който рабира от мастика, моля да каже дали е така).
Тъй като не знам да има трета марка мастика, която да се мери с гореспоменатите две, бих оприличил тяхното съперничество на битката между Pepsi и Coca Cola. От последните два гиганта обаче, производителите на мастика трябва да вземат пример. Изключетлно близки във вкусово и ценово отношение двете коли залагат изключително на диференциация на ниво опаковка и маркетинг комуникация. Борбата е ожесточена на всеки пазар, защото пазарните дялове се извоюват, а не са получават по право. Не мога да си представя, че хората създали маркетинг стратегиите на “Карнобатска” и “Пещера” не осъзнават колко еднакви послания изпращат към потребителите. А може би не им пука, защото нямат конкуренция и се задоволяват с пазарното положение.
Смятам, че и без твърде големи забежки от чалга имиджа, мастиките могат да се диференцират една от друга. И двете марки залагат на антуража на Митьо Пайнера, когато може да се привлече най-големия му враг - Азис или пък да се вземе някой стожер на “сръбското”, например. Още по-лесно е да се направи редизайн на етикетите, да се промени ценовото позициониране (в момента цените са до голяма степен еднакви) или да се фокусират кампаниите върху някаква специфична характеристика на продукта, различна от пиянско сексуално приискаване. Сигурно не е толкова лесно, колкото звучи и затова не го правят. Дали?
снимка: Ирум Шахид
Tweet This Post
Точно преди месец видях новия вид на т.нар. Mагнум бутилка на “Загорка Специално”. Да си призная не бях особено очарован. Пламен също. До голяма степен моето мнение съвпадна с неговото и предпочетох да оставя идеята, за РЕТ бутилка с форма на ампула, да отлежи, докато я видя на живо.
Наскоро “чудото” се случи и в ръцете ми попадна новият Магнум. На живо е по-малко зле. Ако изключа покатерения до капачката етикет, новото всъщност е по-добре от старото. Изглежда сякаш пластмасата е някак полирана, а накривеният гравиран герб подобрява още повече картинката.
Това може да не е най-красивата РЕТ бутилка на пазара, но пък с нея “Загорка” отново е с едни гърди напред, след като “Карлсберг България” пуснаха своя версия (”Шуменско специално”, “Холстен”) на обвитото в хартия пластмасово гърло, което от “Загорка” наричат с гръмкото име Protection cap. Новата визия определено е важна, ако искаш да поддържаш убедително имиджа на иновативна марка.
Не мога да пропусна и силуета на бутилката, който напомня за ампула с лекарство. Tози аспект на новата опаковка, току виж се превърнал в забавно разговорно наименование за “Загорка” PET. В този ред на мисли тази вечер ще се погрижа за здравето си. Ще ударя две зелени ампули от по 1,5л. и то без да имам зелена рецепта. Наздраве!
Tweet This Post
“Клонирай ми продукт” е нова занимателна игра за маркетолози. При нея целта е спестяване на време и енергия. Целта се постига лесно чрез прост copy/paste на продуктовия дизайн на бестселъра на компанията майка.
Queen’s слага Miss Joe в малкия си джоб с това прекопиране на Tymbark. Ако Queen’s просто бяха изимитирали полската марка, ОК, даже едва ли щях да ви занимавам с този случай, но нещата се оказаха по-прости от това. Имитация няма, има съвсем нарочно клониране, тъй като Queen’s е марка на Tymbark Bulgaria от около две години. Това обаче едва ли много хора го знаят (освен ако не са от Ловеч), тъй като не съм чул някой да е излязъл и тържествено да е обявил събитието. В такъв случай няма нищо незаконно в това, че има copy/paste.
Защо ни подценявате?
Полският собственик на ловешката фабрика е решил да го кара по лесния начин. Не знам, дали аналогичните (по вкус и опаковка) на Queen’s продукти с марката Tymbark все още присъстват на пазара, но изглежда доста странно решението да се пребоядиса в синьо и да се смени името на опаковките със сок Tymbark. Спомням си, че доста пари изсипаха за реклама и налагане на марката Tymbark в начало на века и тя беше добре позиционирана във високия ценови клас, имаше екзотични вкусове, които всички свързваха единствено с марката Tymbark. Показах на един приятел снимка на новия Queen’s. Човекът не се сети за точното име на Tymbark, но веднага забеляза, че има имитация.
Пари на вятъра
Усилията за налагане на полската марка изглеждат забравени и сега в супермаркета виждаме добрият стар Queen’s в нови дрехи. Доста непоследователно решение от страна на полската компания. Според мен, без никакви грижи и двете марки можеха да съжителстват на пазара, покривайки два ценови сегмента или пък покривайки два типа потребители - конвенционалните консуматори на натурален сок и нектари предпочитащи асортимента на Queen’s и иновативно настроените хора, които търсят нещо различно. До някаква степен случаят се свежда до идеята в брандинга за думата в съзнанието, която притежават силните марки. Queen’s e просто сок, като BBB, Florina или Cappy. Tymbark e глътката свежест, нестандартния подход към вкусовите предпочитания на потребителя. Започвайки да продаваш нектари зелен банан, кактус и нар с марка Queen’s не само, че убиваш Tymbark, ами и объркваш представите на потребителите за същината на марката Queen’s. Освен това Tymbark Bulgaria можеше просто да започнат производство на нектарите Tymbark в България. Цената щеше да е значително по-ниска от тази на досегашния внос, а на потребителите можеше тържествено да се обясни, че Tymbark вече се произвежда в България по полска технология и на по-достъпна цена. Можеше да се направи, ама защо не го направиха???
Tweet This Post
Не е нужно да си спец, за да се досетиш, че лидери на пазарa на шоколад са марките на Kraft с марките Своге и Milka. Интересно е какво тогава ще постигнат Nestle с новите си марки шоколад - промяна на статуквото или маргинално увеличение в приходите?
По данни на GfK от за периода 09.2004 - 09.2005 г., Kraft е лидерът, като марките им Своге, Milka и Фин млечен държат съответно 36,6%, 24,6% и 10% в стойност.
“Български, от Своге” - това гласеше рекламата на едноименния шоколад. Изключително запомняща се, тя беше проста и добре фокусирана върху качеството на един изцяло български продукт. Не си спомням за друг шоколад с такова ясно позициониране. Именно фокусът е най-голямото предимство на този бранд, който смятам, че не е загубил актуалност в потребителските предпочитания.
Лилавата крава. Според мен Milka създаде мита за млечната мощ на швейцарските крави. Tози бранд се появи, като ясна алтернатива на Своге, позиционирайки се, като вносен, от алпийско мляко и различен с опаковка в нетипичния наситен лилав цвят, в който е оцветена най-плодовитата крава, която някога се е раждала.
При две толкова ясни стратегии не се съмнявам, че двете марки и през 2007 г. продължават да държат първенството. Относно Фин млечен, бих казал, че той е продукт с история, не се рекламира, а се продава почти от самосебе си. Бих го определил като бюджетна марка, купувана главно от хора, които познават марката от едно време или търсят най-ниската цена за шоколад с добро качество.
Играещи ролята на преследвачи на шоколадовия пазар са Nestle. Техните основни бойни единици са/бяха LZ (което не е типичен шоколадов блок) и шоколад Nestle. Тези две марки имат съответно 6.7% и 5.2% според GfK за онзи период горе. Следователно може да се заключи, че през 2005 г., събрани заедно, двата основни бранда на Nestle трудно изпреварват иначе непретенциозния “Фин млечен”.
В края на 2007 и началото 2008 г. промените в портфолиото шоколади на Nestle негласно признават, че нещата не са се подобрили през 2006 и 2007 г. Какво се случи? Nestle се отказа безславно от едноименните млечни шоколади. Освен това реши, че ще продава и луксозни шоколади!?!
Ако погледнем още по-детайлно, шоколадът Nestle беше заменен от млечен шоколад Мура плюс Кума Лиса. Появи се и шоколад Boss, който Nestle определят, като луксозен. Ако случайно някой още не го е видял, да, марката е същата, като тази на Делта. Въпросче: Само на мен ли изборът на имена и концепция ми се струва странен?
Какво е Мура??? За мен е вафла (както и за почти всички гласували в анкетата на Маркетинг лоКал), “Вкусната страна на нещата”, продукт с дългогодишна история, продукт, за чиято популярност, като вафла, беше направено много. Сега, например, като иде човек в магазина ще трябва да се уточнява дали говори за шоколад или вафла Мура лешник. На пръв поглед това не е особено голям проблем, но определено показва тотално размиване на фокуса на марката, тъй като има и други продукти носещи марката Мура, различни от вафли (напр. десерти и бисквити). Изглежда Nestle разчитат, че познатото лого ще раздвижи продажбите. Както много специалисти са доказвали използвайки примери от практиката, подобна стратегия рядко води до дългосрочен успех. Според мен разширената продуктова линия на Мура, може да окаже негативен ефект върху марката, тъй като потребителят ще става все по-несигурен и объркан относно какво е Мура. С риск да прозвуча малко груб, не е учудващо, че именно Nestle в обявите си за работа в отдел маркетинг търси хора с “outside the box” мислене - определено имат нужда. Липса на смелост или креативност, или просто преопаковане на старите шоколади. Вероятно ярките цветове на опаковките на шоколад Мура ще привлекат детските очи, но в съзнанието на мама и тати графата млечен шоколад е отдавна заета. Не бих се учидил, ако Мура последва съдбата на поколадите Nestle. Дано, ако това се случи Nestle да пуснат нещо наистина ново за България, като
Nestle Crunch, например.
За новата стара Кума Лиса ще спомена само един факт, който Nestle се правят, че им e обегнал. Кума Лиса беше марципан, а не млечен шоколад. Из интернет вече блуждаят всякакви мнения и има доста, които незаслепени от пост-комунистическата си носталгия, са забелязали разликата. Според мен с Кума Лиса Nestle oпитва да се противопостави на “Фин млечен”. Тук може и да им се получи, но опитът им изглежда доста закъснял.
Дойде ред да кажа и няколко думи за шоколадите Boss. В този случай прехвърлянето на марката върху нов продукт изглежда по-безвредна. Шоколадът е с по-нестандартна форма с продълговати правоъгълни блокчета и предлага малко по-нетипични вкусове. Характерна е липсата на ядки. Вкусовете са 4. Въпреки че сладоледа Boss, от който произлиза шоколада, е един от малкото активно рекламирани сладоледи, не смятам че той е до такава степен популярен, че удължената продуктова линия да му навреди или да обърка клиента. При Boss основен момент е фактът, че сладоледът и шоколадът не могат да съжителства на един място. Тъй че за това нововъведение имам на най-оптимистични очаквания.
Tweet This Post
“Имитацията е най-искрената форма на ласкателство” е казал английският писател Чарлз Колтън. Дали обаче имитацията може да бъде дългосрочна стратегия за развитието на една марка? Зависи. Само погледнете този свеж шоколадов пример:
Дали от Kraft знаят за, че на Milka M-Joy й се е пръкнала близначка (двуяйчна) на име Miss Joe? Продуктът e на фирма MidEast, производител на множество шоколадови продукти, най-известен от които (поне за мен) са дражетата For You. Едно по-обстойно разглеждане на
chocolatesforyou.com показва, че фирмата продава доста продукти с марката Miss Joe. Освен това по-луксозната им марка шоколади с ядки, For You, странно наподобавя визията на Lindt.
Но да се върнем на Milka и Miss Joe. Какво толкова е станало? Начинът на изписване на имената е почти еднакъв, а M-Joe се оказва Miss Joe едва когато се вгледаш от доста близо. Цената е приблизително еднаква, а имитацията използва същите цветове, които Milka използва за комуникация на различните вкусове. Например: зелено за лешник, синьо за фин млечен и т.н. Сериозни разлики се забелязват на вкусово ниво, но по-невнимателните потребители биха се заблудили и биха останали разочаровани, ако очакват нещо като Milka.За нарушение на закона едва ли може да се говори, но едно е сигурно, приликите са твърде много и със сигурност не са случайни.
По мои наблюдения Milka M-Joy не е масова марка и най-вероятно това е едно от нещата, на които имитаторите разчитат. По-слабата разпознаваемост на M-Joy може по-лесно да доведе до подвеждане на клиента. От друга страна това е абсолютно безполезно предимство за MidEast, тъй като тези които не познават марката e по-малко вероятно да я потърсят и да се заблудят купувайки Miss Joe. В същото време MidEast са решили да предлага своя продукт в разфасовка от 100гр и размер типичен за масовите шоколади, като Своге и Milka. M-Joy, от своя страна, има нетипичен размер и тежи 60гр. Търсената заблуда е, че M-joy вече се предлага в разфасовка от 100гр. на почти същата цена. Между другото от MidEast не са си направили труда да гравират Miss Joe на шоколадовите блокчета и на тях всъщност пише For You, което говори че по-скъпият шоколад For You е по-скъп заради опаковката, може би. В един нонстоп открих двата MJ шоколада да се предлагат паралелно, като цената на M-Joy беше 1,5лв., а тази на Miss Joe - 1,6лв (цена на едро 0,8лв). Освен това Miss Joe в цялата гама от вкусове беше изложен на централно място, така че да няма как да се пропусне (браво на търговския представител). Предвид факта, че Miss Joe не предлага качеството на Milka, стратегията на производителя едва ли ще доведе до продажби в дългосрочен план, тъй като потребителят има добра памет за лошите и измамни продукти. А може би аз съм в заблуда?
Пазарът на шоколадови блокчета е доста гъсто населен и успешното налагане на нови марки е трудно, освен ако не предлагат нещо ново и различно, както сториха Lindt преди няколко години предлагайки луксозен вносен шоколад. MidEast, обаче, предлагат продукт, който до някъде изглежда познат. Така е много по-лесно да “прилъжеш” някой да опита. При положение, че българският потребител в твърде много случаи е изключително чувствителен към съотношението цена/количество вместо цена/качество, то със сигурност ще има доста хора, които ще преглътнат разликата във вкуса и ще изберат 100гр. за 1,6лв., вместо 60гр. за 1,5лв. А дали е възможно да хапваш Miss Joe, а да си представяш, че е Milka? Не знам, но определно има хора, за които брандът не е важен и от тази гледна точка марките, които нямат изградена лоялна клиентела са в опасност… от една госпожица!!!
Tweet This Post
