Posted on May 13, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Онзи ден минавайки покрай спирката на Орлов мост забeлязах, че Каменица се е събудила от зимния си сън. Визията с която бяха оборудвани спирките е вариация на показаната с малки разлики но същото послание.
Надявам се, че не са решили да въртят комуникацията си около капачката това лято, защото така:
- ще съсипят миналогодишната кампания (която е редно да продължат и тази година)
- се излагат, като за острие на комуникацията си избират капачката… на Tuborg. На никой не му пука, че са първата БГ бира с такава капачка или поне не би трябвало Tuborg е с такава капачка от над 10 години.
Сега остава да обяснят, че новата капачката на Каменица може това:
или за по-лесно това:
Объркан съм! Защо правят така? От три дни не съм пил бира, треперя леко, а те ми говорят за някаква си капачка, която не е лошо въведение, но не е редно да е водещ акцент в комуникацията, още повече когато технологията не е нещо невиждано.
Posted on April 30, 2010 by Александър Крумов in реKлама
И тъй като времето навън става все по-свежо ще взема да похваля една свежа рекламна кампания от края на миналата година. Става дума за лансирането на новите опаковки на салати Денито, дело на Saatchi&Saatchi:
Салати Денито - Свежи по природа. Серия от 3 клипа - Руска, Млечна, Кьопоолу.
Рекламната агенция е оползотворила 15-те секунди, с които е разполагала, максимално добре. Визията е чиста и свежа, фокусът е ясен, както и метафората за кората на зеленчуците и опаковките на салатите. Макро кадрите придават реализъм и достоверност що се отнася до концепцията за свежест. Очевидното внимание към детайла допринася за внушението за подбрани внимателно суровини и качествено приготвяне. Аудиото носи протяжност и може би трябва да вдъхва усещане за грижовност в създаването на един наистина вкусен продукт.
Заключение: Денито (via Saatchi&Saatchi) = ad WIN!
Posted on March 5, 2010 by Александър Крумов in брандинг
По принцип винаги съм бил скептичен към маркетинг способностите на фирмите, които имат ЕТ в името си, но едни биквитки с кувертюр за 1,5 лв от кварталния магазин ме убедиха, че има надежда и то немалка. Представям ви Брилянтини на “Латев и Co” ET
Не казвам, че дизайнът е перфектен, но е направен с внимание, а и продуктът хич не е лош за парите си (силно препоръчвам черешовия вариант). Цената е сравнително ниска, а външният вид е изключително приятен за окото. Печатът е изключително качествен за едно ЕТ и единственото, което мога да кажа на Латев е БРАВО! Таз година ЕТ, догодина АД
Posted on November 11, 2009 by Александър Крумов in брандинг
От нашето по-хубаво няма, казваше рекламата на ядки “Чипи”. А какво разбирате под “нашето”? Логичният отговор би бил “българското”. Да, ама не. Особено, ако се загледате какво пише на гърба на солетите по нашенски на “Чипи”.
Taка, че ако сте си мислели, че “нашенски” значи “български”, жестоко сте се лъгали - “унгарски” значи. Разбира се, използвайки думата “нашенски” Intersnack не се задължава да произвежда солетите в България. Все пак въпросният случай показва косвено до каква голяма степен производителят е уверен, че потребителите на обръщат внимание на написаното на гърба на опаковката. А и да забележат несъответствието между наименованието на продукта и неговия произход, едва ли се трогват, когато се свикнали с подобни брандинг закачки.
Между другото солетите на “Чипи” имат и един друг забавен елемент в опаковката си. Специалният акцент върху “кристалчетата сол”. Колко оригинално и невиждано досега. Сякаш класическият “Хрус-Хрус” е бил пълен с голи солети в последните не-знам-колко десетилетия от производството си. Но пък некомуникираното предимство понякога не е предимство и “Чипи” се възползва от пропуските на конкуренцията. На всичко отгоре избраната характеристика не е за хвалба в днешните нездравословни времена.
Като бонус мат’риал прилагам гърба на друг продукт с марка “Чипи”, “домашни пържени картофи с вкус на суджук”. Домът им е Самоков… майтап. И те не са български по произход, а чешки. По своята същност продуктът прилича на отпадъчен продукт от производството на редовия чипс - малки супермазни необелени парчета. И за това маркетинга има обяснение, което се е събрало в текста на гърба:
“Обичам да ходя на село при баба. Рядко имам време за това. Всеки път, когато ида тя ми пържи картофи. Докато си бъбрим, баба ги бели, нарязва на шайби и ги пуска в тигана. След минутки те са готови. Хрупкави, тук-таме с останала коричка….” В края на одата за баба се оказва, че домашните картофки на “Чипи” даже са рязани на ръка. Да бе, да!
Наистина ли таргет групата на продукта е толкова наивна или Intersnack смятат, че потребителите ядат картофите с колците? За съжаление второто е по-вероятното обяснение, а и на всичко отгоре е и истина.
Posted on January 13, 2009 by Александър Крумов in брандинг
BBB, не без помощта на DeConi, откриха как да се откроят сред шаренията, която вилнее сред опаковките на натуралните сокове. Как? Ами станаха бели. Колкото просто, толкова и ефективно. Отдавна не си бях купувал натурален сок, а и нямах предпочитания преди да застана пред рафта. Белият картон просто вади очите в морето джънгЪл мотиви. С оглед на постоянно прииждащите изследвания, които казват как решението за покупка все по-често става в точката на продажба, да хващаш окото е повече от важно. Успех на таквизи смели люде!
P.S. BBB още не са си актуализирали сайта и показват стара визия, което малко несериозно.
Posted on November 5, 2008 by Александър Крумов in брандинг
След като изразих ЕГН въжделенията си относно обновяването на овкусените UHT млека “Фибела”, изпитах лично и комуникацията на ребрандирането на ниво опаковка. Идеята със стикер е много свежа и заедно със послaнието на играта с 444 награди може да направи промяната успешна и безболезнена. Само да я нямаше тази история с ЕГН-тата по SMS.
Posted on October 7, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Дали е добра идея да напишеш на опаковката на импулсен продукт “Опитай само веднъж”? Дали това привлича клиенти или ги отблъсква, или просто прави производителя да изглежда несериозно в очите на всеки, който види абсурдния призив? Дали въобще мнозинството от хората се заглеждат в слогана на марката?
Posted on September 29, 2008 by Александър Крумов in брандинг
:Чалга, секс, мигачи, дини и тем подобни димни сигнали. Двете водещи марки мастика, според мен, много добре таргетират своите промоционални усилия. Има обаче един проблем, който далеч не е характерен само за битката между “Карнобатска” и “Пещера” - липсата на диференциация.
Ясно оформеният потребителски профил на двете мастики вижда на рафта в магазина два продукта със сходно цветово оформление на бутилките и може би еднакъв продукт (който рабира от мастика, моля да каже дали е така).
Тъй като не знам да има трета марка мастика, която да се мери с гореспоменатите две, бих оприличил тяхното съперничество на битката между Pepsi и Coca Cola. От последните два гиганта обаче, производителите на мастика трябва да вземат пример. Изключетлно близки във вкусово и ценово отношение двете коли залагат изключително на диференциация на ниво опаковка и маркетинг комуникация. Борбата е ожесточена на всеки пазар, защото пазарните дялове се извоюват, а не са получават по право. Не мога да си представя, че хората създали маркетинг стратегиите на “Карнобатска” и “Пещера” не осъзнават колко еднакви послания изпращат към потребителите. А може би не им пука, защото нямат конкуренция и се задоволяват с пазарното положение.
Смятам, че и без твърде големи забежки от чалга имиджа, мастиките могат да се диференцират една от друга. И двете марки залагат на антуража на Митьо Пайнера, когато може да се привлече най-големия му враг - Азис или пък да се вземе някой стожер на “сръбското”, например. Още по-лесно е да се направи редизайн на етикетите, да се промени ценовото позициониране (в момента цените са до голяма степен еднакви) или да се фокусират кампаниите върху някаква специфична характеристика на продукта, различна от пиянско сексуално приискаване. Сигурно не е толкова лесно, колкото звучи и затова не го правят. Дали?
Posted on May 23, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Точно преди месец видях новия вид на т.нар. Mагнум бутилка на “Загорка Специално”. Да си призная не бях особено очарован. Пламен също. До голяма степен моето мнение съвпадна с неговото и предпочетох да оставя идеята, за РЕТ бутилка с форма на ампула, да отлежи, докато я видя на живо.
Наскоро “чудото” се случи и в ръцете ми попадна новият Магнум. На живо е по-малко зле. Ако изключа покатерения до капачката етикет, новото всъщност е по-добре от старото. Изглежда сякаш пластмасата е някак полирана, а накривеният гравиран герб подобрява още повече картинката.
Това може да не е най-красивата РЕТ бутилка на пазара, но пък с нея “Загорка” отново е с едни гърди напред, след като “Карлсберг България” пуснаха своя версия (”Шуменско специално”, “Холстен”) на обвитото в хартия пластмасово гърло, което от “Загорка” наричат с гръмкото име Protection cap. Новата визия определено е важна, ако искаш да поддържаш убедително имиджа на иновативна марка.
Не мога да пропусна и силуета на бутилката, който напомня за ампула с лекарство. Tози аспект на новата опаковка, току виж се превърнал в забавно разговорно наименование за “Загорка” PET. В този ред на мисли тази вечер ще се погрижа за здравето си. Ще ударя две зелени ампули от по 1,5л. и то без да имам зелена рецепта. Наздраве!
Posted on April 17, 2008 by Александър Крумов in брандинг
“Клонирай ми продукт” е нова занимателна игра за маркетолози. При нея целта е спестяване на време и енергия. Целта се постига лесно чрез прост copy/paste на продуктовия дизайн на бестселъра на компанията майка.
Queen’s слага MissJoe в малкия си джоб с това прекопиране на Tymbark. Ако Queen’s просто бяха изимитирали полската марка, ОК, даже едва ли щях да ви занимавам с този случай, но нещата се оказаха по-прости от това. Имитация няма, има съвсем нарочно клониране, тъй като Queen’s е марка на TymbarkBulgaria от около две години. Това обаче едва ли много хора го знаят (освен ако не са от Ловеч), тъй като не съм чул някой да е излязъл и тържествено да е обявил събитието. В такъв случай няма нищо незаконно в това, че има copy/paste.
Защо ни подценявате?
Полският собственик на ловешката фабрика е решил да го кара по лесния начин. Не знам, дали аналогичните (по вкус и опаковка) на Queen’s продукти с марката Tymbark все още присъстват на пазара, но изглежда доста странно решението да се пребоядиса в синьо и да се смени името на опаковките със сок Tymbark. Спомням си, че доста пари изсипаха за реклама и налагане на марката Tymbark в начало на века и тя беше добре позиционирана във високия ценови клас, имаше екзотични вкусове, които всички свързваха единствено с марката Tymbark. Показах на един приятел снимка на новия Queen’s. Човекът не се сети за точното име на Tymbark, но веднага забеляза, че има имитация.
Пари на вятъра
Усилията за налагане на полската марка изглеждат забравени и сега в супермаркета виждаме добрият стар Queen’s в нови дрехи. Доста непоследователно решение от страна на полската компания. Според мен, без никакви грижи и двете марки можеха да съжителстват на пазара, покривайки два ценови сегмента или пък покривайки два типа потребители - конвенционалните консуматори на натурален сок и нектари предпочитащи асортимента на Queen’s и иновативно настроените хора, които търсят нещо различно. До някаква степен случаят се свежда до идеята в брандинга за думата в съзнанието, която притежават силните марки. Queen’s e просто сок, като BBB, Florina или Cappy. Tymbark e глътката свежест, нестандартния подход към вкусовите предпочитания на потребителя. Започвайки да продаваш нектари зелен банан, кактус и нар с марка Queen’s не само, че убиваш Tymbark, ами и объркваш представите на потребителите за същината на марката Queen’s. Освен това TymbarkBulgaria можеше просто да започнат производство на нектарите Tymbark в България. Цената щеше да е значително по-ниска от тази на досегашния внос, а на потребителите можеше тържествено да се обясни, че Tymbark вече се произвежда в България по полска технология и на по-достъпна цена. Можеше да се направи, ама защо не го направиха???
Tuborg е с такава капачка от над 10 години.
