Posted on June 18, 2009 by Александър Крумов in реKлама
Откакто похвалих актуалната рекламна кампания на “Каменица” попаднах на предостатъчно възмутени жени, а и мъже, както на живо, така и в интернет. Хората са взели нещата твърде насериозно!?! От една страна това си е полезен бъззз, който “скандалният” манифест генерира, който си е хубаво нещо, тъй като показва, че идеята и марката са запомнени, макар и привидно да изглеждат неразбрани. От друга страна - хората се дразнят, впрягат се и пр. Изборът на песен бил лош, не можело БГ мъжът да се насърчава в занемаряването на външния си вид, да не си глади дънките и въобще да има собствено мнение и т.н., и т.н. Въпреки всичко продължавам да съм на мнение, че кампанията на “Каменица” не цели да постигне написаното в манифеста си, а по-скоро закачливо да напомни на мъжете, че са мъже (разнородните точки на манифеста са начин всеки мъж да намери по нещо, което всъщност прави под натиска на социума, в това число и на жените и след това да се самосъжалява за това с приятели, докато си пият бирата). Описаното възприятие май само аз го виждам… На края на годината ще се разбере, дали само аз съм съм мислел подобни неща за споменатите рекламни послания. Малко ще ми е тъжно, ако “Каменица” претърпи неуспех този сезон, при положение, че имаха смелостта (надявам се не от отчаяние) да разбият бирено-рекламния стереотип, към който се придържат БГ бирите. За да им е още по-напрегнато на пловдивските пивовари, оня ден се подочу, че май “ИнБев” ще им тегли шута, барабар с една купчина пивоварни от региона.
Като стана въпрос за рекламни стереотипи, една реклама жъне не бивал успех в последните дни. Няколко пъти ставам свидетел на въодушевени разкази за:
Heineken е глобална марка и съответно рекламите и се правят с наистина глобален замах. Универсални образи и чувства (поне за бялата част от човечеството), оригинални идеи, които не зачитат граници. Макар рекламата на холандската бира да е замислена, като международна атака, в България не може да се пренебрегне идеята за антипод на манифеста на “Каменица”. За разлика от нашумялата родна кампания, при Heineken всичко изглежда тотално позитивно, унисекс, натурално щастливо. Няма революция, няма враг, няма и думата “няма”. Всички са щастливи, а и всички се кефят искрено на рекламата. И аз де.
Posted on June 3, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Каролинка показва нагледно как доволният клиент е най-добрата реклама за всяка марка. И тъй като повечето софиянци са горе долу наясно с уловките на хитряги, като “ОК Мирчик”, похвалите на английски за “OK Супертранс” тях не ги интересуват особено. С Google page rank 4, обаче, и съдейки по не малкото коментари блогът на учещата в България американка не е изхвърляне, а думите в него си тежат на мястото като за първа страница в Google при търсене, като “best taxi in sofia bulgaria”. Не е зле
Posted on January 6, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Чудех се как да започна 2009-а година и реших, че ще е добре да започне с позитивен пост, който разказва за поучителен казус. Някои ще кажат “Абсурд! Тоя пише само гадни критични глупости.” Аз пък ще отговоря с “Ъпсурт”. Неверотно добрата комбинация от находчивост, БГ рап и … още нещо.
“Ъпсурт” започнаха да “произвеждат” и енергийни напитки освен хитове. След като кофеина в блудкавото “3 в 1″ вече не е стока, има и други източници на корпоративни облаги. Това установих в последните дни на 2008-ма година. Всъщност дали наименованието на енергийната напитка произлиза от името на групата и продуктът е целенасочено създаден, за да се свързва недвусмислено с изпълнителите не е от особено значение. Скоро това ще е просто енергийната напитка на “Ъпсурт”, а и вече по разни форуми народа се чуди защо имената на двата продукта на съвпадат, а напитката се пише с “d” - Upsurd.
Факт е, че за разлика от много други музикални изпълнители, нахаканите софиянци не изневеряват на стила си през годините, градят силна марка и я използват успешно в комбинация с масова бързооборотна стока. Макар и в песните си да са споменавали, че не се кефят на музикалното пиратство “Ъпсурт” не седят да се вайкат как са ограбени, а намират други директни и индиректни начини за доене на редовия гражданин. Без значение дали се справят сами или все пак имат маркетинг спец до рамото си (по-вероятното според мен) “Ъпсурт” започват силно промотирането на енерджито - клипът на парчето “Допинг тест” си е 4-минутна реклама, продуктовият сайт е с арна визия, а и vbox7.com добавя към евтините инструменти за популяризация. Според мен Upsurd има и късмета да е насочен към една група от потребители, които са част от информационното общество, което споделя всичко и така маркетингът от уста на уста (още един доста сравнително евтин похват) добавя към инерцията на наскоро лансирания продукт. То и аз реално в момента правя безплатна реклама, ама няма как да оставя тези стожери на българската поп/субкултура да останат непохвалени за техния бизнес ентусиазъм. Желая успех през 2009 г. на “Ъпсурт”, а и на всички вас, които четете тези последни редове.
Posted on December 16, 2008 by Александър Крумов in PR
Откриването на първия обект на Starbucks преди по-малко от месец протече така както от “Маринополус Груп” само могат да са мечтали - c безплатна и мащабна медийна и блог реакция. Все едно Господ слезе на Земята и даде на безброй неверни души тема за разговор. И докато в “Капитал” сякаш брояха секундите до отключването на райските лате порти, след отварянето на заведението собствениците на много блогове дадоха безплатна обратна връзка, чиято изчерпателност и искреност едва ли може да бъде постигната от която и да е изследователска агенция.
Смесицата от положителни и отрицателни блог реакции, маркетингът от уста на уста и повсеместното медиино отразяване доведоха до това, че много от тези, които не харесват кафе веригите опитаха поне веднъж, а феновете се нахъсаха още повече и съвсем идеализираха най-известната кафе верига.
Откриването на Starbucks в София остави на заден план фактът, че американците, натиснати от кризата, закриха през лятото няколкостотин заведения по целия свят. Това, че Starbucks дойде толкова късно в сравнение с конкурентите със сигурност е смекчило и усещането на излишно скъпо кафе. Тълпите студенти-бригадири и активните млади хора, които са опитвали Starbucks в чужбина, в последните години ставаха все повече, с което и предварително облъчените, емоционално свързани с марката, потребители достигна благоприятен брой. Освен това медийте отразяваха всяка стъпка от похода на Starbucks към свидната татковина, с такива подробности, че навлизането на марката придоби статут на основополагащо събитие за приобщаването на България към западната цивилизация - по подобие на откриването на първия мол, първото “Метро” или първия концерт на “Металика”. Все случки отекнали и в най-потайните кътчета на родината. Да живеят PR-чо и buzz-чо!
Posted on September 25, 2008 by Александър Крумов in марКетинг
Нинджи, 30 минутни миксирани изпълнения, малко парчета, недостатъчно за албум (или поне така изглежда), уникален звук, анонимност. Със сигурност пропускам нещо, но Пистамашина са революционни (поне за България) в поне две направления. От една страна музикално, от друга - маркетингово.
Ето я и Пистамашина, вилнееща по 4-те P-та:
Продукт - уникална смесица семпли и живо изпълнение, поне за мен без аналог. Група нинджи, без имена, излиза на сцената, свири половин час и си тръгва, няма здрасти, няма чао, няма бис. Култово!
Пласмент - може да се вържат с почти всякакъв музикален стил появил с последните 15-20 години. Въпреки това не звучат клиширано, дори за момент.
Цена - засега няма издаден материал на някакъв носител, тъй че говорим единствено за живо изпълнение. Цената е повече от приемлива, особено ако се пресметне отделно за тяхното изпълнение, като част от общото време на едно събитие.
Промоция - ей тука е май е най-забавно. Промотирането идва феновете, абсолютно безплатно. Без мейджър зад гърба, без телевизия, в общи линии нищо. Word of mouth в чиста форма.
Posted on July 17, 2008 by Александър Крумов in марКетинг
Преди време попаднах на един интересен пост, който може да намерите тук.
Когато текстът започва с “Вчера открих най-прекрасното място в София…”, човек няма как да не продължи да чете. И наистина прочетох краткия текст, и разгледах сайта на чайната, и въобще се образовах, че подобно място съществува.
Маркетинг от уста на уста, но в кибер вариант. И то с добре концентрирана крайна аудитория. Според мен блоговете от тип “лични дневници” са идеалното място за едно заведение (или какъвто и да е продукт или услуга) с нишова насоченост да се популяризира сред хората, които биха ги посетили. Вероятността редовните читатели на vaninavanini.com да харесат същото заведение, като автора на блога, е доста голяма. За да четеш редовно дадени лични размисли за живота трябва малко или много да споделяш неговия мироглед. В същото време подобни интернет отеквания са добра база за реален маркетинг от уста на уста, генериран от читателите. Въпросът е може ли подобни блог реакции да се насочат или манипулират финансово?
