Posted on July 13, 2009 by Александър Крумов in брандинг
Желанието на българските “предприемачи” да имитират и копират никога няма да спре да ме учудва. Забавното е, че си харесват добре известни марки, копират ги с леки промени и се гордеят с това. Слагат най-цинично “Всички права запазени” и се “бият в гърдите” пред откраднатото.
Днешният имитатор се казва skysports.BG. Ясно е кой имитира. Остават въпросите защо и какви могат да са очакванията на собствениците от интернет пазара при толкова много спортни сайтове с еднакво спортно съдържание. Сайтът е на месец и половина, Google Page Rank 3 и твърди че прави 30К импресии на началната страница. Последното разбира се не е доказано с инсталирането на Tyxo или Webcounter, както правят сайтове, като Дневник да речем. Защо ли? Интересно и какво мисли инстинският SkySports за българския двойник. Засега нищо най-вероятно, поне докато британците не пожелаят да включат България в бизнеса си. Тогава ще има забавни съдебни закачки. Дотогава някои хора може да опитват да правят пари на техен гръб.
Posted on June 24, 2009 by Александър Крумов in брандинг
Какво става със знака на еврото, когато получи електрически шок??? Много просто - логото на българския доставик на кабели и други жички Тилком. Гениално! Такива дизайнерски решения ме оставят безмълвен, като само се чудя кога най-накрая при регистрация на фирма ще започнат да раздават “Marketing for Dummies”.
Posted on January 27, 2009 by Александър Крумов in брандинг
Популярният медиен феномен BGBusiness Bulletin e на път да обяви победителите в класацията си за най-любимите марки на България.
Първото, което прави впечатление на сайта на проучването е явната заемка от lovemarks концепцията на рекламна агенция Saatchi&Saatchi. Като за първо впечатление не е похвално, още повече че имитираната агенция няма никаква връзка с проучването. Така някак значимостта на резултатите бива опорочена и ако човек усети приликата става леко предубеден към изложените данни. А те показват доста предвидима потребителска нагласа.
При условни категории, като “Хранителни продукти”, “Черна техника”, “Безалкохолни напитки”, “Мобилни апарати” някак подозрително резултатите са доста пропорционални на масмедийното присъствие на марките, съответно Milka, Sony, Coca Cola, Nokia. При автомобилите резултатите са доста интересни и според мен са повлияни повече от социокултурните характеристики на българския потребител, отколкото от маркетинговата подкрепа на марките. Първото място на BMW е повече проекция на критериите за успех в живота на гласувалите, а не отразява техния реален потребителски опит. При медиите съвсем логично двете телевизии с най-висока гледаемост са на челните позиции. Логично е, защото заедно са сложени несравнимите телевизия, печат и интернет. В тази категория, както и при например нискоалкохолните напитки,събирането на едно място на марки, които не вървят заедно, са накарали гласуващите да правят избор, които иначе не биха направили. “Загорка” или Martini? Не става, aма никак. Други интересни извращения са челните позиции на марки, като Swarovski и Benetton. Две толкова типични за средностатистическия българин марки, които е виждал само през витрина и на картинка.
Върхът на потребителските въжделения обаче е зает от IKEA - първа в категорията “Интериор и обзавеждане”. А скандинавската верига дори си няма магазин в България още. Ако човек е склонен да повярва на резултатите, то за IKEA иде българска жътва в колосални размери.
Разгледана глобално анкетата на BG Business Bulletin се откроява със неправдоподобна и нелепо скалъпена категоризация. Резултатите са силно хипотетични и в по-голямата си част показват (ако са реални), че българинът е позьор и обича това, което си мисли, че се очаква от него да обича.
***
Не се сдържах да ви напомня за това:
The people I know who used to sit in the bathroom with pornography, now they sit in the bathroom with their IKEA furniture catalogue. ~Chuck Palahniuk, Fight Club, Chapter 5
Posted on November 13, 2008 by Александър Крумов in реKлама
Това може да се определи, като чалга версията на рекламата от това лято на сладоледи Boss. За съжаление последната не я намерих, че да видите разликите, но който я е виждал знае за какво говоря. Доколкото си спомням в сладоледения вариант в кабриолета имаше 4 души и затова мацката, която и падна от устата парченце глазура трябваше да седи отзад. В ремикса, обаче, мацката седи отзад сама и господинът седи сам отпред. Супер нелогично предвид прехапването на устни и размяната на жадни погледи. Като цяло комуникационните сигнали ме хващат неподготвен от всякъде. Коя е таргет групата? Мутресите и тия дето карат бентлита? Не бих се учудил (поне са платежоспособни). Иначе няма как да се вържат сценарии на интелектуално ниво 12-годишни и разточителен лукс, плюс катаджия и разбира се секс закачки. Потресаваща, безвкусна, дезориентирана, копирана или просто “чалга” таргетирана. Поправете ме ако съм пропуснал или сгрешил за някое от тези определния.
Posted on October 16, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Защитата на търговската марка “ОК Супертранс” от негативните влияния на имитатори намеси КЗК в борбата за таксиметровия пазар в София. Макар и да смятам, че е най-добре сам да защитиш марката си, вместо да разчиташ на държавните регулатори, днешното решение на “Комисията за защита на конкуренцията”, която наложи глоба от 150 000 лева на един от имитаторите на “ОК Супертранс”, е важно събитие, което трябва да напомни на имитаторите, че не са недосегаеми. Въпросното решение, разбира се, повдига различни питанки у мен. Дали след една купчина обжалвания, имитаторът въобще ще си плати за нарушенията? Дали псевдо-ОКейките могат да чувстват страх от административни наказания или са вече толкова затънали в порочната си практика, че не се плашат от никой? Защо “ОК Супертранс” чака КЗК да спасява положението? Дали наистина са безпомощни в борбата за идентичност или нямат желание и възможности да се диференцират достатъчно добре със собствени сили?
Posted on September 2, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Днес от “О.К. Супертранс” официално обявиха алтернативен номер, на който клиентите да си поръчват такси и ми напомниха, че от доста време замислям да пиша за тях. Първо за новия номер. Използването на набиране на база дума е нещо, като новост за българския пазар (спомням си, че май представителят на Мини имаше нещо подобно) и е свежа идея. Дано само редовият потребител я схване, защото вече видях, как представители на по-старото поколение опитват да пишат SMS-и със съдържание 1TAXI. Нововъведението е похвално и смятам, че ще подобри имиджа на компанията и удобството за клиентите й. Посоката, в която “О.К. Супертранс” трябва да се понапъне още е диференциация на ниво автомобил.
Предполагам вече усещате на къде бия. Ако сте ползвали такси в София, знаете, че “О.К. Супертранс” са едни от задоволително надеждните таксита в София. Ето защо са доста търсени. Също така познавате и техните извратени имитатори от рода “С.К. спокойствие и комфорт”, “О.К. Автошанс/Автотранс” и прочие недобросъвестни обирджии. Докато за имитаторите, които са дребни риби (такива и ще останат) подобна стратегия е задоволителен начин на препитание, “О.К. Супертранс” трябва да се бори за тяхното изкореняване, защото те не само уронват престижа на компанията, лишават я от приходи, но и изправени пред риска да се качат при измамници, със сигурност има и хора, които избягват “О.К. Супертранс” и неговите подобия. Вместо да се мисли за нови начини, по които потребителят да може да поръча дистанционно такси, компанията трябва да направи целенасочени усилия да образова хората спиращи такси на улицата, как да различават истинските от фалшивите ОКейки и разбира се, да въведе диференциращи елементи в автопарка си. Също така, трябва да се вдигне малко повече шум на медийно ниво, защото алтернативен изход от проблема е фалит на имитаторите, който неминуемо ще ги сполети, когато хората започнат да ги разпознават по-лесно.
Иначе О.К. Супертранс са типичен пример за таксиметрова компания с амбиции и административни качества, и в повечето случаи кофти шофьори. За да се преборят с последното ще помогне едно повишено потребителско търсене на услугите на компанията. Това ще я направи по-търсена и от шофьорите. Сред повече желаещи ще се намерят и повече хора, които имат капацитет и култура да обслужват потребителите на високо ниво.
Posted on August 30, 2008 by Александър Крумов in брандинг
АИКО стана на 15 вчера. Аз обаче съм млад потребител и чак сега обърнах внимание (не без чужда помощ) на една логоприлика. Май този път не преувеличавам.
Posted on August 26, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Време е за грандиозно завръщане. Днес ще ви предложа най-добрите супермаркети в категорията “нагъл имитатор”, които могат да бъдат срещнати по северното черноморие.
Дали чужденците се хващат на абсурдната ситуация “дискаунтър в курорт”? В този случай логото е сравнително далеч от първоизточника, но пък оригиналът е с доста разнообразни превъплъщения в различните държави.
В този случай, имитацията е тотално аматьорска, ама и магазинчето е по-скоро павилион.
Жертва #5 - Penny market - дискаунт веригата на собственика на Billa, REWE Group.
Докато от Penny от известно време, ха да отворят в България, ама все отлагат, нашенският жизнен и креативен ум вече им е намерил заместител в лицето на Рени…Не! Не е певицата.
Последният експонат, който е точно срещу прелюбимата LIDI+, дори не е сметнал за нужно да промени и една буква от името на първообраза си, освен ако не броите благозвучното market. За сметка на това лого заигравката е пълна, още повече, че Ramstore е част Migros.
***
Интересно дали създателите на тези магазини се заблуждават, че бизнесът им върви, защото имената им имитират имената на големите и познати на чужденците вериги? Според мен, да. За мен истината е, че на чужденците не им пука как се казва името на магазина, в който ще пазаруват през двуседмичната си почивка. Ритейл пейзажът по курортите е бедничък, всички търговци хитруват, а чужденците просто искат да се напият. Посмеят се малко на имитаторите и пазаруват от най-близкия. Освен това курортните цени, които не мен ми се струват безбожни, за чужденците са ниски - демек всеки магазин за тях в България е дискаунтър. И още нещо - за мен имитацията в байганьовската й версия е обречена на маркетингов неуспех… аман от хитряги в тая държава.
Posted on August 10, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Продължавайки темата за овкусените води наскоро попаднах на водата H2Only Plus. Донякъде това е конкурент на Devin Fresh. Плодово овкусената H2Only Plus се фокусира повече върху функционални ползи, защото е натъпкана с витамини и други предполагаемо полезни вещества. Компанията производител, която е малтийска (обаче изненадващо на етикета пише, че водата е бутилирана в България) е опитала да съчетае две от продуктовите линии на бога (поне за мен) на функционалните/овкусените води GLACEAU - Vitamin Water и Fruit Water. Бутилката на H2Only подозрително прилича на тази на Vitamin Water, като основната разлика е в капачката. В крайна сметка H2Only Plus има приятен вкус, но не е съвсем натурален продукт и то от не съвсем натурална вода. Ако може да се вярва на “Девин” пък, при техния продукт Е-та няма да има (за разлика от H2Only Plus например), но пък газираността може да е отблъскваща, когато говорим за здравословност.
Като цяло съм склонен да заложа на Devin Fresh. Но при следните условия - наистина няма да съдържа изкуствени съставки и няма да е по скъпа 1-1.10 лева, каквато е цената на H2Only Plus.
Posted on May 7, 2008 by Александър Крумов in брандинг
Понякога няма нищо лошо да вземеш по някоя добра черта от големите в даден бизнес. Не мога да твърдя, че в случая на минералната вода с марка Pirin Spring може да говорим за копиране, но определено опаковката на продуктът на малката българска фирма притежава неоспорими достойнства, които просто не могат да не напомнят на две марки минерална вода особено популярни в САЩ. Едва ли е нужно да изтъквам колко е важен брандинга, когато в категорията вкусовите качества са на практика еднакви за всички.
Една от новостите в пакетажа на минерална вода, които според мен вкарва Pirin Spring е балансът на зелено и синьо, който ми напомня малко (освен в звученето на самото име) на Poland Spring - една доста популярна марка минерална вода в САЩ. Основните марки минерална вода в България “Девин”, “Банкя”, “Горна Баня”, “Хисар” залагат на синьото в етикетите си. Всички наблягат по този начин на идеята за чистота, свежест, прохлада. Търсейки диференциация Pirin Spring се обръща към земята и добавя в етикета зелено в почти еднаква пропорция със синьото. Резултатът според мен е особено приятен за окото, а и вертикалното изписване на името прави етикета на водата още по-лесен за различаване. Не бива да се пропуска и капачката на бутилката, която също е зелена… за разлика от другите води.
Един последен поглед върху ясното изображение на етикета на Pirin Spring и една друга марка започва да изплува в сънанието ми - Fiji. Оставяйки настрана същността на водата с марка Fiji, не мога да не отбележа приликата във формата на бутилките на двете води. Бутилката с квадратно хоризонтално сечение - още едно нестандартно (поне за България) решение на българската фирма. Освен, че е по ефикасна от мърчандазинг гледна точка, представете си един регал запълнен плътно с Pirin Spring.
С опаковка, като тази на Pirin Spring, не мога да не изкажа възхищение към смелостта и усилията на базираното в Гоце Делчев акционерно дружество. За съжаление от сайтът на Pirin Spring се вижда, че нейната дистрибуция е доста ограничена, което ме води и до фактът, че хвалбите ми са на база видяното в интернет. Именно от видяното там се вижда един стегнат сайт, приятен за окото и съдържащ достатъчно информация без намеци за претруфеност. За финал ще кажа, че ожаднях. Ехоо, Pirin spring, чакам те скоро и в София! P.S. Благодарности на Пламен, за дето ме светна за съществуването на Pirin Spring.
Днешният имитатор се казва skysports.BG. Ясно е кой имитира. Остават въпросите защо и какви могат да са очакванията на собствениците от интернет пазара при толкова много спортни сайтове с еднакво спортно съдържание. Сайтът е на месец и половина, Google Page Rank 3 и твърди че прави 30К импресии на началната страница. Последното разбира се не е доказано с инсталирането на Tyxo или Webcounter, както правят сайтове, като Дневник да речем. Защо ли? Интересно и какво мисли инстинският SkySports за българския двойник. Засега нищо най-вероятно, поне докато британците не пожелаят да включат България в бизнеса си. Тогава ще има забавни съдебни закачки. Дотогава някои хора може да опитват да правят пари на техен гръб.
