Posted on June 6, 2009 by Александър Крумов in марКетинг
Мъчех се да се ограничавам, но чашата на бесепарската наглост преля. Не ми го побира мозъка как може да има толкова безочливи и лицемерни хора. Преди да покажа конкретния повод за този постинг, бих желал да им кажа: “Не се хабете да облъчвате интернет потребителите. Те не са вашия таргет. Прекалено са информирани за заобикалящия ги свят, за да се излъжат да гласуват за БСП. Гледайте си промитите и изстрадали пенсионерски мозъци. Те са евтини за убеждаване. Просто споменавате думата “пенсия” и готово!”
И сега един персонален въпрос към читателите: “Ставате ли?”. Ако не знаете за какво иде реч идете на stavashli.com. Поиграйте пет минути, за да разберете, че ако не ставате за кмет на София, значи сте като сегашния и е време да гласувате за компетнтното БСП, а пък ако се справите добре ви излиза съобщението на снимката. Тия хора няма никога да разберат, че им трябва истински маркетинг спец, за да не им се смеят поне в интернет. За мен една маркетинг кампания изградена върху отрицание и лицемерие трудно може да достигне до сърцето на потребителя. Къде са ви конкурентните предимства? А имате ли такива? Предполагам, че просто съм си тъп идеалист.
“Внушението е “среща на три поколения с общи мечти и идеи”, а посланието - че времето се променя, но мечтите и идеите остават, разясниха от партийната централа.” Както често се случва рекламодателят твърди, че адресира аудитория Х+У+Z, а хората се чудят що говори глупости, тъй като аудиторията все е Z. Стратегията на БСП не е лишена от бизнес логика. В случая провокирането на т.нар. твърд електорат е продиктувано от догонващата позиция на Столетницата и може би ясното съзнание на социалистите, че не могат да разчитат на подкрепата на здраво мислещите хора под 65 годишна възраст. Ядрото от симпатизанти на БСП, макар и твърдо в убежденията си, може би не е дългосрочен фактор за успех по чисто демографски причини. Свилен вчера коментира трамвайните висини на премиера позовавайки се на старата и доразвита максима - “Няма лоша реклама, няма и лоша безплатна реклама.” Разбира се безплатното в рекламната кампания може е безплатно за БСП и не толкова за мен и за вас, ако е злоупотребено с държавни пари. И докато гореспоменатата рекламна максима на мен ми изглежда като цяло релевантна в света на потребителите на стоки и услуги, то в политическия контекст безплатната реклама може да се окаже нож с две остриета. Защото, поне засега, гласуването на параментарни избори също е безплатно. А когато транзакционните разходи са нулеви, пред консуматорът не остават обективни пречки за смяната на продукта.
Мъчех се да се ограничавам, но чашата на бесепарската наглост преля. Не ми го побира мозъка как може да има толкова безочливи и лицемерни хора. Преди да покажа конкретния повод за този постинг, бих желал да им кажа: “Не се хабете да облъчвате интернет потребителите. Те не са вашия таргет. Прекалено са информирани за заобикалящия ги свят, за да се излъжат да гласуват за БСП. Гледайте си промитите и изстрадали пенсионерски мозъци. Те са евтини за убеждаване. Просто споменавате думата “пенсия” и готово!”