Posted on July 21, 2010 by Александър Крумов in брандинг
OREO станаха твърде модни, напомням защо:
Няма да коментирам особено много рекламата. Ако мога да я обясня чрез една друга нашумяла кампания: “С близането идва апетита!”. За OREO важи в много по-голяма степен отколкото за Magnum Mojito, даже се показва акта на близане. Само не разбрах защо детето учи тати, а не обратното.
Стига с това OREO, нека бъдем по-първични, нека се изпълним с Агресия
Забележете драматичното декадентно наслагване на живи и стилизирани устни, агресивното прехапване и призивът Drink Milk!, сякаш излязъл от клипа на Papa Was a Rolling Stone. Сега опитайте да откъснете поглед от жадните алени устни и се загледайте в задължителните реквизити на етикета (за целта може да кликнете на снимката). Съставът на 100 г. продукт е на принципа “не повече от”. Аз лично бих го дефинирал, като “по-малко от”, ама няма значение. Оставена е вратичка за лавиране в съдържанието, което загатва за евентуална ръчна изработка на продукта. How high, real high! В официалното съдържание креативната дизайнерска ръка е сметнала за ненужно да слага запетаи между съставките. Смело нестандартно решение! В двата края на етикетната композиция застават не един, а два баркода, за разфасовки 250 мл и 500 мл. Това вече е ултра хитро, съвсем сериозно го казвам. С един етикет отхвърляш два артикула, баркодовете се застъпват и така на лице остава един баркод за артикула, който ти трябва. Евала, оптимизация!
И така в едната си ръка държим Агресията, отпиваме жадни глътки осолени с “Не повече от 0,8%” на 100 г. С другата ни остава само едно - да изпаднем в пълен Deliruim…
Posted on July 14, 2010 by Александър Крумов in брандинг
В началото на годината писах за това колко странно име е “Демо Турс” за агенция за самолетни билети. Дали съм бил прав е крайно субективен въпрос. Много по-интересна се оказа реакцията в коментарите на един пряк конкурент на компанията, който вместо да се опита да погледне себе си отстрани, реши да отбележи още “нередности” в представянето на своя конкурент, та даже да дава определения тип fail.
Този така перфектен конкурент на “Демо Турс” е centransit.bg. Ако приемем, че “Демо Турс” са си объркали името, то centransit са тотал fail що се отнася до тяхното лого и хедъра на интернет страницата:
Странностите са очевадни. Накратко:
Какво общо има комунистическа страна, като Куба с толкова демократичен и свободолюбив акт, като летенето с пътнически самолет?
Какво ви е революционното, че чак сте написали Travel Revolution?
Защо сте навряли Че Гевара и вашето име в логото на Starbucks?
Връзка Куба-Че Гевара-революция определено съществува, но какво общо има с туризма не мога да си обясня.
Posted on July 12, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Пролетта Българо-американска кредитна банка (БАКБ) изкара едно анимационно клипче, за да промотира себе си и най-вече отличения с награда за най-добър сайт bacb.bg.
Клипът e от онези рекламни клипове, които преспокойно може да е на почти всяка марка оперираща в сферата на услугите. Крайно безобиден и дори мил. Но, нещо да ви направи впечатление, докато гледахте? Нещо да ви липсва? Може би това:
Това е логото на БАКБ. Елемент, който незнайно защо, дори не е загатнат в рекламния клип. Да, url адреса на сайта на банката е сложен на всичко, на което може да бъде сложен, но основен компонент от корпоративната идентичност, като логото, не е намерил място в клипа. Може би, по някаква причина от БАКБ се срамуват логото си. Изписването на BACB.BG не би трябвало да говори на редовия ТВ зрител, още повече че това e абревиатурата на името на латиница, а и банката не е сред лидерите в сектора. Потребителите не познават БАКБ - банката има само 5 офиса и почти през цялата си история се е фокусирала върху кредитирането на юридически лица. Сега се променят и се обръщат и към физически лица. Но физическите лица из цялата страна виждат един интернет адрес написан с главни букви и количка, която напомня на куп други реклами. За капак името на рекламодателя се споменава един единствен път в края на рекламата. Е много, бе!
Posted on May 13, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Онзи ден минавайки покрай спирката на Орлов мост забeлязах, че Каменица се е събудила от зимния си сън. Визията с която бяха оборудвани спирките е вариация на показаната с малки разлики но същото послание.
Надявам се, че не са решили да въртят комуникацията си около капачката това лято, защото така:
- ще съсипят миналогодишната кампания (която е редно да продължат и тази година)
- се излагат, като за острие на комуникацията си избират капачката… на Tuborg. На никой не му пука, че са първата БГ бира с такава капачка или поне не би трябвало Tuborg е с такава капачка от над 10 години.
Сега остава да обяснят, че новата капачката на Каменица може това:
или за по-лесно това:
Объркан съм! Защо правят така? От три дни не съм пил бира, треперя леко, а те ми говорят за някаква си капачка, която не е лошо въведение, но не е редно да е водещ акцент в комуникацията, още повече когато технологията не е нещо невиждано.
Posted on May 11, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Скоро стана въпрос за канибализма, който може да възникне между слаба марка и нейния твърде силен говорител. За пример ми изтъкнаха една стара кампания за паста зъби…, Астера Дентал, с рекламни лица Слави Трифонов, Митко Коклин и Ванката. В последните месец-два историята се повтаря, само че двойката са Техномаркет и Краси Радков в различните му превъплъщения, като например това:
Приятно за гледане, може би, най-малкото познато. Сигурен съм, че повечето хора следят всяка дума на Краси, а какво се рекламира дали разбират? А коя е веригата? Кое Техно е това дали запомнят? Говорителят измества фокуса върху себе си, защото в съзнанието на хората той е по-силният бранд. Потребителите все още не правят разлика между Технополис и Техномаркет, защото двете вериги продължават да не правят нищо съществено да се диференцират една от друга в потребителското съзнание.
В крайна сметка потребителите познават добре способностите на Краси Радков и знаят с какво е различен. Същото не може да се каже Техномаркет…
Posted on March 24, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Ако случайно още не сте разбрали Пежо си има ново или по-скоро подмладено старо лого, нова идентичност опитват да лансират. Пожелавам им успех, а през това време не се колебайте да смукнете малко повече от служебния нет, като заредите специалния лансиращ сайт на френската марка. А може и просто да изгледате двете от клипчета тук и да си кажете тежката дума. В каква насока се променя марката според вас? Мен лично ми харесва новият лъв, по-палав и модерен е. Но по-важно е на какви коли ще го слагат
Posted on March 19, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Ъндърграундът в България твърде често е толкова ъндърграунд, че се изразява основно в имитиране логото на лондонското метро. А това е нещо, с което може да се похвалиш във facebook и в Пампорово и… в Плевен.
Posted on March 17, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Уважаеми лоКални читатели, днес в Маркетинг лоКал за пръв път има гост блогър. Представям ви Димитър Трендафилов или казано с url http://brandstorage.blogspot.com. Митко отскоро е на блог фронта, но предвид съдържанието на постовете му, определено има какво да каже за в бъдеще. Аз го препоръчвам с две ръце. Ето го и неговия текст специално за Маркетинг лоКал. Митко, благодаря за отделеното време!
С радост в сърцето и свръх доза респект приех поканата да изпием „по едно малко” в Локалa и да побистрим някоя тема от света на марките. Щом става дума за брандинг, не ми отнема много време да се сетя какво може да е подходящо, но бързам да уточня, че заглавието по-горе е малко подвеждащо и човек може да си помисли, че ще говорим за кокаин, защото, макар официално да не съществува като агент в пазарния мир, той се радва на предостатъчно awarеness и подлежи на маркетингов обзор, който засега ще отложим.
Кадър от Killer (Papa was a rolling stone) на George Michael
И така, Супермайките, лели Марии и доволни собственици на ресторанти със снежно бели престилки са само дребни фигурки в победния парад на праховете за пране. Като представители на най-разпространения икономическия вид - „харчещи двуноги рекламояди” - ние ежедневно сме свидетели на този парад, поради темата изглежда някак „очевидна”. Но именно тук е акцентът. Тъй като рекламодателите-рекордьори като „P&G” и „Henkel” се грижат да не забравим техните подопечени брандове от прахове, заливайки ни със спотове дълго и напоително, в един прекрасен момент се оказва, че… прахът за пране се е превърнал в ЕДИНИЦА ЗА СЛАВА. Как разбираме това? През 2001 г. е публикувана биографичната книга на „Пош Спайската” Виктория, където същата най-отговорно заявява, че още от начало е имала амбицията да стане по-известна (и сега внимавайте!) от Persil Automatic. Това маркетингово „произшествие” дава повод на достолепен британски копирайтър на име Джереми Булмор да напише най-прозорливия и подреден материал, посветен на природата на търговската марка, на който някога съм попадал. Той си задава риторичния въпрос защо, аджеба, г-жа Бекъмова не иска просто да е на нивото на Роби Уилямс или Мадона? Най-важният откъс от отговора му относно тази питанка е, че в основата си, да „имаш” бранд, значи да си уведомил хората за него, независимо дали ще го купят или не. За тежкарска марка като BMW например не са важни само 5-те процента от хората на планетата, които могат да си я позволят, но също и онези 95%, които го познават и различават. Според Булмор това влудява медиапланьорите, защото убива „удобното” понятие „целева аудитория”, докато в реалността постигането на известност на твоята марка означава да надхвърлиш далеч тази „измерима” група от потенциални купувачи. „Славата – обобщава нашия човек – е фундаменталната ценност, която притежават силните брандове”.
Кадър от Day’n’Nite на Kid Cudi
Само за да илюстрирам думите си за силата на фактора перилен препарат в социо-културен план, както и да посоча, че изцепката на кака Вики не е инцидент, ще спомена, че поне на prima vista се сетих за два музикални видео клипа – един класически – Killer (Papa was a rolling stone) на George Michael и един по-пресен – Day’n’Nite на Kid Cudi, в които виждаме използван кода на прочутата правоъгълна кутия, макар и с две различни послания в себе си. Има нещо общо помежду им обаче и това е точно факта, че праха за пране може да се превърне от носител на собствения си ежедневен смисъл в знак за известност, в изразно средство, „познато” и „разчетено” от участниците в поп-културата.
От известно време ми е някаква фикс идея свързването на бира Ариана с езерото Ариана. Брандиране ли ще е, спонсорство или нещо от рода, но бирата която се представя като създадена на метри от езерото, трябва да се свърже с езерото.
В сряда се сетих за нетолкова гениалната, но за сметка на това епична идея бира Ариана да напълни едноименното езеро с бира за няколко дни. Ще е велико просто. Едно мащабно събитие, което ще направи Ариана (бира и езеро) световно известни. Просто ще е легендарно осъществянето на една отколешна мъжка мечта - “морето от бира”.
Замислих се, че идеята не е някаква нечувана и сигурно в “Загорка АД” поне са се майтапили по тази тема. Защо не са го направили обаче?… Дааа, цената ще е колосална дори и за лидера в пивоварната индустрия в България. Само стойността на бирата нужна за запълване на езерото по груба сметка би била над 7 000 000 лева. (площ на езерото = 8 900 кв.м., дълбочина = 1.2 м, примерна себестойност литър бира = 0.70 лв.). А отделно от това колко още разходи ще излязат, не ми се мисли. Така, че тъжната истина е, че едва ли ще доживеем езерото Ариана да се напълни с бира.
Обаче ми подхвърлиха друга идея. Да не се пълни езерото в цялата му дълбочина, а да се повдигне изкуствено дъното, така че примерно бирата да заеме последните 30-40 см. Така стойността на излятата бира може да падне до около 2 млн лева. Ако изкуственото повдигане излезе по-малко от милион сметката става почти реалистична.
Едно мегасъбитие може да отвори път на Ариана и към експорт. Бирата може да влезе в Рекордите на Гинес под някаква форма. Освен за PR събитието може да се използва за заснемането на някой друг клип, които да се върти в следващите лета. Също така пълненето на езерото Ариана може да е старт на национално roadshow, в което Ариана дава шанс на мъжете да се къпят в бира или пък да пълни декоративните водоеми по различните градове в страната. С подобни деяния Ариана може да стане тоталния бирен lovemark на България. От “Загорка АД” могат да се свържат с мен за доразвиване и откупване на представената концепция. Очаквам ги!
Tuborg е с такава капачка от над 10 години.
