Posted on March 5, 2010 by Александър Крумов in брандинг
По принцип винаги съм бил скептичен към маркетинг способностите на фирмите, които имат ЕТ в името си, но едни биквитки с кувертюр за 1,5 лв от кварталния магазин ме убедиха, че има надежда и то немалка. Представям ви Брилянтини на “Латев и Co” ET
Не казвам, че дизайнът е перфектен, но е направен с внимание, а и продуктът хич не е лош за парите си (силно препоръчвам черешовия вариант). Цената е сравнително ниска, а външният вид е изключително приятен за окото. Печатът е изключително качествен за едно ЕТ и единственото, което мога да кажа на Латев е БРАВО! Таз година ЕТ, догодина АД
Posted on February 15, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Празниците отдавна минаха, тъй че не ви остава друго освен да се молите да има хартисали бройки. Ако сте изпуснали шанса си, поне може да се насладите на култовите рекламни визии.
А защо няма светивалентинова серия “Аз сърце НБУ!”?
Posted on January 21, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Името е често първото нещо, с което един потребител започва да опознава една марка. От името потребителят започва да си изгражда представата за бранда. Всеки си прави различни начални асоциации и на тях може да си изгради мнение, дори и без да знае много за марката. Ето защо, когато си кръщава бранда всеки трябва да обмисли нещата доста добре. Възможноста за негативно двусмислие звучи, като кофти вариант, но все пак често не се взима предвид, при лансиране на една марка. Сещам се примери в автомобилния бранш. В този ред на мисли, когато попаднах на туроператор със звучното име “Демо турс” се замислих дали наистина това име е добра идея. “Демо” трябва да съкратено от демонстрация, което е дума с различни смисли в зависимост от контекста. Ако приемем, че при самолетни полети политическото значение не се брой остава другото разпространено значение на показване, излагане, при което по мои наблюдения субектите, които са свидетели на демонстрацията са си чисто и просто зрители. Мисля, че стана ясно на къде бия. Може и имената на туристическите агенции да не са толкова важни за българските туристи, но все пак “Демо турс” само на мен ли ми се струва леко объркано име за агенция за самолетни билети и туризъм. Така де, демо ли ще гледам или ще летя наистина?
Posted on January 19, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Ревюта правя по желание на читатели, пък били те и пряко свързани в обекта на ревюто. По-притеснителното е, че не смятам, че съм толкова добър в тая работа, ама пък трябва да се научи човек, а това ставало с опитване, казват. Днес на мушка пада логото на http://favit.com/.
Първи впечатления на чисто визуално ниво: Двуцветно (простота и изчистеност), хоризонтално (лесно за възприемане от окото) в почти facebook синьо (цвят, които се възприема добре от окото, когато е на екран, чел съм го някъде, ама не помня къде). Цветът е приятен, но все пак е малко безличен.
Логото: Буквата F се вписва в “мрежа” от 9 точки, като изобразява свързване/споделянe/движение. Точно като за интернет услугата, която предлага Favit. Мрежата от девет точки не е непознат елемент, лично на мен ми напомня за игра на морски шах или половинка парче от домино. Абе има идея в тая работа
Шрифта: Е тук вече съм разочарован. Грозничко е изписано. Доста вивателско ми едва най-вече в припокриващите се на 90% “а”, “i” и “t”.
Все пак логото ми харесва, идейно е, приляга и допълва бранда и е различимо. И най-важното, олицетворява основната характеристика на марката - да свързва с търсената информация и да помага на споделянето.
Posted on January 8, 2010 by Александър Крумов in брандинг
Осъзнах, че повратният момент в навлизането в България на т.нар. private labels е когато дори и бензиностанции “Петрол” си пуснаха собствена марка. Вафлата Perfekt e производство на захарния стожер “Престиж 96″ (в смисъл, че е вафла като всяка друга) и според минитагът на опаковката, последната е безплатна, каквото и да значи това. Появата на подобни марки не е добра новина за “класическите” търговски марки. Още повече на фрагментирани пазари, като този на вафлите.
Posted on December 18, 2009 by Александър Крумов in брандинг
Svejo.net е решило да допълни своята свежест с редизайн на сайта. Как ще изглежда сайта ще се види детайлно след като го пуснат. За мен най-интересно е новото лого на мрежата. За разлика от старото това изглежда някак по-завършено, не казвам че е перфектно, но предното беше малко все едно е скалъпено на бързо. Лимонът е запазен, но от него останала обелката, която заформя S за Svejo, което е приятна заигравка, но е с една идея повече въздухът и така сякаш леко се губи лимоновия момент. Шрифтът вече е специален, за разлика от предния, който все едно беше изкаран директно от Word. Между другото тая история с новото лого прави чест на работещите за марката, който показват желание за развитие и усъвършенстване без да е крайно наложително. И със старото неособено добро лого svejo стана хит сред интернет потребителите, а и ще продължава да е. Може би защото зад непретенциозното лого стоеше сносен продукт…
Posted on December 6, 2009 by Александър Крумов in брандинг
bTV си има ново лого щото, видиш ли, развивали революцонната мултиплатформена медиа или нещо от сорта. Пълен b конект ги е напънал. А логото е меко казано безлично и скучно. В предното поне имаше добра комбинация между кирилица и латиница. Напомня ми нечия друга корпоративна идентичност, но за съжаление не мога да се сетя на коя. Призовавам Пламен, като по-знаещ, особено когато става въпрос за лога, да ми каже аз ли не разбирам от лога или наистина това тука е доста лабаво за пазарен лидер, пък бил той и дезинформиращ, и политически угоден, като bTV.
Posted on November 11, 2009 by Александър Крумов in брандинг
От нашето по-хубаво няма, казваше рекламата на ядки “Чипи”. А какво разбирате под “нашето”? Логичният отговор би бил “българското”. Да, ама не. Особено, ако се загледате какво пише на гърба на солетите по нашенски на “Чипи”.
Taка, че ако сте си мислели, че “нашенски” значи “български”, жестоко сте се лъгали - “унгарски” значи. Разбира се, използвайки думата “нашенски” Intersnack не се задължава да произвежда солетите в България. Все пак въпросният случай показва косвено до каква голяма степен производителят е уверен, че потребителите на обръщат внимание на написаното на гърба на опаковката. А и да забележат несъответствието между наименованието на продукта и неговия произход, едва ли се трогват, когато се свикнали с подобни брандинг закачки.
Между другото солетите на “Чипи” имат и един друг забавен елемент в опаковката си. Специалният акцент върху “кристалчетата сол”. Колко оригинално и невиждано досега. Сякаш класическият “Хрус-Хрус” е бил пълен с голи солети в последните не-знам-колко десетилетия от производството си. Но пък некомуникираното предимство понякога не е предимство и “Чипи” се възползва от пропуските на конкуренцията. На всичко отгоре избраната характеристика не е за хвалба в днешните нездравословни времена.
Като бонус мат’риал прилагам гърба на друг продукт с марка “Чипи”, “домашни пържени картофи с вкус на суджук”. Домът им е Самоков… майтап. И те не са български по произход, а чешки. По своята същност продуктът прилича на отпадъчен продукт от производството на редовия чипс - малки супермазни необелени парчета. И за това маркетинга има обяснение, което се е събрало в текста на гърба:
“Обичам да ходя на село при баба. Рядко имам време за това. Всеки път, когато ида тя ми пържи картофи. Докато си бъбрим, баба ги бели, нарязва на шайби и ги пуска в тигана. След минутки те са готови. Хрупкави, тук-таме с останала коричка….” В края на одата за баба се оказва, че домашните картофки на “Чипи” даже са рязани на ръка. Да бе, да!
Наистина ли таргет групата на продукта е толкова наивна или Intersnack смятат, че потребителите ядат картофите с колците? За съжаление второто е по-вероятното обяснение, а и на всичко отгоре е и истина.
Posted on October 28, 2009 by Александър Крумов in брандинг
Има цели продуктови категории, които са “запазена марка” на един регион или държава. Това важи в особена сила за високоалкохолните напитки. Хората с елементарна питейна култура знaят, че конякът е коняк, когато е френски. Узото е узо, когато е гръцко. Уискито е уиски, когато е шотландско/ирландско. Точно на илюзията за последното залага вече 5 години черния пръч а.к.а. Black Ram. A щом така упорито продължава да става все по-тюламорски, значи си има пиячите:
1. Лансиране
2. Напомняне
3. Тотално “ирландизиране”
Една лъжа казана 100 пъти… схващате. Визията и на трите клипа (особено третия) е меко казана страхотна и разбира се набългарска. Дали 5 години след старта на марката все е още е релевантно не знам, но трябва да се отбележи, че си остава подвеждането на зрителя за произхода на продукта (качествено еднакво “измама” с тази Узаки Зорбас или пък Брускети Марети). Има и важна разлика - главните герои в рекламата на Black Ram не обелват дума на престорен английски.
Успехът и налагането на черния пръч само доказват, колко е важно рекламата да си играе с фантазията на потребителя. Именно този, който не може да си позволи или се стиска за истинско вносно уиски. Този който иска да удари половин бутилка с разредител бира, а не 100 мл. с две кубчета лед и изворна вода. Black Ram представя легендата за овенa, но и изгражда парче по парче мита за ирландско-шотландско-българското уиски на приемлива цена и качество на Bushmills. Пазарът иска този мит и е готов да го приема с отворени гащи…
…и още по-широко зинали гърла
Интересно, но България не е без грам история в производството на уиски. Винпром Асеновград създава през вече далечна 1986 година марката “Дива коза”. И в момента го продава и то на цена с над 50% по-висока от тази на Black Ram. Едва ли продажбите са сравними с тези на “натурализирания ирландец”, но е интересно, че козичката не бяга от своя български произход и най-вероятно предлага по-добро качество. Животинския рогат елемент съвсем случайно присъства и при близо 20-години по-младия Black Ram. Според vinoto.com “Дива коза” e спечелил над 150 медала за качество по света, но това че чух за него съвсем случайно показва, колко е важен брандинга. Изкуството да си по-продавания, без обезателно да си по-добрия. Постигането на конкурентно предимство в съзнанието на потребителя без да има абсолютно предимство, когато докосваш небцето му.
Posted on October 21, 2009 by Александър Крумов in брандинг
My Motto определено може да се нареди сред марките с най-културно лансиране през 2009 г., в общи линии по учебник, както го видях аз. Хранителното отроче на “Фикосота синтез” - “Италфууд Индъстри” - действа последователно и не се отклонява особено от наложената комуникационна формула “телевизия и всичко останало”. За цвят добавя ясно позициониране, нетипичен за нашите ширини формат и опаковка на продукта и рекламен клип с небългарска визия. Последното се откроява, като запазена марка Италфууд. При брускети Maretti и сухарите Kubeti, a и вафка Franka, във всички реклами се търси небългарски имидж и внушение за вносен продукт на вносна марка. Това явление директно кореспондира с донякъде типичното прикланяне по чуждоземното, с което се харектеризира една не малка част от българското население.
Говорейки за My Motto не мога да отрека, че вафлата е добра на вкус, но този вкус нямаше да има тежест, ако не беше обвит в бунтарска анти-офис стилистика. Именно хомогенното послание на клипа и неговата визия позиционират ясно марката на едно качествено различно ниво в сравнение с другите вафли и шоколадови десерти, където с малки изключения всичко се върти около продуктовите характеристики, колко шоколад е добавен и как са слепени пластовете, и пр.
Рекламният клип всъщност се оказва част от цял музикален такъв, което само идва да покаже колко мащабно (за българска фирма) работи Италфууд. Изпипването на детайлите определено прави впечатление и е предпоставка за добър брандинг.
Ето ги и The Jacket Buttons:
За първи път ги чувам. Вокалистът малко ми прилича на Нуфри. Както и да е, музикален видеоклип, от който изкача реклама e така да се каже революционно за БГ… хмм, освен ако не се казваш Loop by Mtel, но да не забравяме, че My Motto е просто една вафла. Всъщност кой е първи?
