Естествено, не става дума за производителя на бира (продуктът им си е хубав!), а за колективчето, сътворило поредния телевизионен рекламен клип! Не е ясно дали изобщо са си платили авторски права, но толкова евтино и безвкусно са копирали интродукцията на филма “Може да стане силно” (”It Might Get Loud” на Sony Classics), който в много изискан артистично-документален стил разказва за музиката, влиянията и взаимоотношенията между големи китаристи от три поколения - Джими Пейдж, Ди Едж и Джак Уайт! Началните кадри от филма са откраднати толкова левашки, че се чудя на сценариста и режисьора на тази рекламка - или са тотално неграмотни селяндури, или пък са безочливи наследници на Бай ви Ганя, които дори не са разбрали посланието на един великолепен филм…
Още по-страшно е, че нямат елементарна музикална култура и са използвали импровизирания музикален инструмент (предназначен за свирене със слайд, подобно на китара) за да се изгаврят с основния риф от парчето Smoke On The Water, който е характерен с коренно различното си звучене и маниер (изсвирени с пръсти интервали, които не могат да се изпълнят на еднострунен инструмент).
Хайде да помогнем на тези “творци” никога повече да не се доближават до медийното пространство! А съдебна отговорност (разбира се, ако има за какво) ще си им търсят от Sony - те имат достатъчно добри адвокати

Вярно е, че анкетата е крайно аматьорска и не отговаря на каквито и да е правила за съставяне на въпросници. Това, което исках да отбележа е самото наличие на анкетна карта, а не нейното съдържание

П.П. Цанко получи бакшиш

Искам да се спра на друго нещо, обаче. Никой в България не прави свестни анкетни карти. Дори и фирмите които специализират в маркетингови проучвания често допускат грешки, какво остава за самоинициативата на ресторантите.

Ето няколко неща на прима виста по този казус:
1. Има салати, аламинути и скара. А супи? Основни? Десерти? Или те нямат значение?
2. Аз бих се интересувал за мнението на клиентите ми за цените преди всичко друго. Не толкова дали ги смятат за високи или ниски (защото всички знаем отговора ;)) а дали отговарят на нивото на всичко останало.
3. Степените на сравнение: От учението на всички ни дълбоко се е вградила шестобалната система, където “много добре” не е най-високото възможно. Връзката се прави напълно несъзнателно, затова повечето такива анкети използват цифри (освен ако целта не е да се манипулира резултатът). А къде е “златната среда”?
4. Сила на звука: може да е “силно” или “слабо” (защо среден род!?) и все пак да ме дразни, да искам обратното. Коя опция да отбележа?
5. Най-ценното поле, това за моето мнение, е по-малко от полето за името ми. Какво се предполага че ще напишеш там? Има един трик, че колкото повече редове сложиш в това поле толкова повече клиентът се чувства длъжен да го попълни. Явно в Чинарите не го знаят

Хора, не правете такива лаишки грешки в своите проучвания! Ще си дадете бюджета на вятъра или още по-лошо - ще повярвате на резултатите

В случая с анкетните карти е любопитно как се обработва получената информация и дали тя води до качествени изменения.