My Motto определено може да се нареди сред марките с най-културно лансиране през 2009 г., в общи линии по учебник, както го видях аз. Хранителното отроче на “Фикосота синтез” – “Италфууд Индъстри” – действа последователно и не се отклонява особено от наложената комуникационна формула “телевизия и всичко останало”. За цвят добавя ясно позициониране, нетипичен за нашите ширини формат и опаковка на продукта и рекламен клип с небългарска визия. Последното се откроява, като запазена марка Италфууд. При брускети Maretti и сухарите Kubeti, a и вафка Franka, във всички реклами се търси небългарски имидж и внушение за вносен продукт на вносна марка. Това явление директно кореспондира с донякъде типичното прикланяне по чуждоземното, с което се харектеризира една не малка част от българското население.

Говорейки за My Motto не мога да отрека, че вафлата е добра на вкус, но този вкус нямаше да има тежест, ако не беше обвит в бунтарска анти-офис стилистика. Именно хомогенното послание на клипа и неговата визия позиционират ясно марката на едно качествено различно ниво в сравнение с другите вафли и шоколадови десерти, където с малки изключения всичко се върти около продуктовите характеристики, колко шоколад е добавен и как са слепени пластовете, и пр.

Рекламният клип всъщност се оказва част от цял музикален такъв, което само идва да покаже колко мащабно (за българска фирма) работи Италфууд. Изпипването на детайлите определено прави впечатление и е предпоставка за добър брандинг.

Ето ги и The Jacket Buttons:

За първи път ги чувам. Вокалистът малко ми прилича на Нуфри. Както и да е, музикален видеоклип, от който изкача реклама e така да се каже революционно за БГ… хмм, освен ако не се казваш Loop by Mtel, но да не забравяме, че My Motto е просто една вафла. Всъщност кой е първи?