Атаката на “Капитал” нямаше как да остане без ответен удар. Днешният “19 минути” отдели една скромна страничка, за да се защити по въпроса с банките и да захапе “Икономедия” с пасажи, като:

“В. Капитал е писал в последния си брой, че това било “криворазбрана конкуренция и гонене на тиражи”. Понеже сме първи и засега единствени като безплатен всекидневник, чудим се каква пък ще да е тази конкуренция.

А за тиража нека колегите не се безпокоят – 19’ е най-големият по тираж всекидневник в България, а в София стига до повече хора, отколкото всички останали, взети заедно. Бройките ни растат и без да искаме с хиляди на ден и са десетина пъти повече от техните. Пожелаваме на всеки издател да види как хората рано сутрин буквално се бият за вестника му!”

или

“Най-неприятното обаче не е завистта на колегите – тя е логична предвид отличните резултати на 19’, който направи истинска революция на пазара.”

Ако прочетете цялото материалче ще си умрете от смях на начина на мислене на този, който го е написал, което не е учудващо. Това, което убягва (поне привидно) на “19 минути” и “Икономедиа” са различните и едва ли пресичащи читателски аудитории. Така престрелките изглеждат повече превантивни отколко оправдани. В същото време, колкото повече се бави безплатният вестник на “Икономедиа” – “За града” – толкова по-силен ще става “19 минути”, най-малкото от позицията си на Първия безплатен вестник. От друга страна позициите на “Икономедиа” пред рекламодателите са очевидно по-силни от тези на “19 минути”, предвид маргиналното рекламно купуване в безплатния вестник. Последният може би сам се прецаква, като става причина за раздвижване в институция, като БНБ. Ако бях рекламодател бих внимавал какво е съдържанието на изданието, в което се публикува рекламата ми. Между другото имам усещането, че словесните сблъсъци сега започват.

***

снимка: ronit geller