В днешно време за да имаш успешен продукт, трябва да продаваш повече от физическа единица, трябва да продаваш преживяване. Нещо от този род бях чел преди време. Сетих се за това твърдение посещавайки веригата Happy неколкократно в последните два месеца.
Какво представлява Happy Bar & Grill ? Външният вид не е нещо велико, храната не е нищо особено, цените са малко високи за непреливащия ми джоб. Но в Happy улавят един нюанс от ресторантьорството, който убягва на всички останали масови ресторанти, пицарии, бирарии и пр., в които съм бил (в България) – те продават преживяване.
А как протича преживяването с марка Happy? Посрещане от широко усмихнат салонен управител, настаняване, сервитьорки ухилени до уши и обучени да те карат да мислиш, че ти си човекът, който определя всяка следваща стъпка. Сред купчината въпроси за предпочитанията и мнението за храната се притеснявам следващият път да не ми предложат да си сготвя сам. От сервитьорката, която се преставя с малко име до пожеланията за приятна вечер от всички служители, покрай които минаваш на път за изхода, не съжалявам за нито един лев, който съм похарчил в Happy, а можеше и да не е така. Асортиментът от ястия не ми допада, няма нито една от любимите ми бири, шумно е и масите понякога ми се струват доста струпани една до друга. Но… с нетърпение ще ида отново, ще си вляза с усмивка и ще си изляза без да съм я свалял.
Точно тази теория за преживяването напълно отговаря на това, което правят марки, като iPod, Philips Aurea или Absolut Vodka да речем. В тези случаи, ако преживяването с марката може да се изчисли в пари, човек определено минава тънко.
А на вас коя марка ви продава преживяване?
